А Ева ще да се омъжи за политик. Мъж, който един ден можеше да бъде министър-председател на великата им страна. Може би младият Брамфорд Грегъри се е забърквал в интриги и разврат, но явно ги е прикрил умело, като изключим онзи единствен път, в който Ева го бе видяла в „Сейнт Роу“ с непозната жена. Бъдещата му съпруга вероятно никога нямаше да узнае дали той се е отказал от пороците си. Горката Ева. Роуз се надяваше, че тя ще открие своето щастие.
Ева се обърна към нея.
— Извини ме за момент, Роуз. Мама ме помоли да проверя как върви подготовката на допълнителните закуски.
— Разбира се, върви — кимна Роуз.
Приятелката й едва бе станала, когато към нея се приближи елегантна блондинка. Роуз я познаваше, макар двете никога да не се бяха запознавали официално.
— Мога ли да седна до вас?
Жената излъчваше невероятна, но леко студена красота — вероятно заради ясно изразените скули и по-широката горна устна. Въпреки това в сините й очи имаше нещо, което много допадна на Роуз. Изглеждаше като човек, който няма търпимост към глупости и глупаци.
— Разбира се.
Жената й подаде ръка, преди да седне.
— Аз съм лейди Маделин Монтефиоре.
Роуз разбираше защо Арчър е привлечен от тази жена. Повечето мъже на негово място биха били. Разбираше също и защо му бе така трудно да я впечатли — жената изглеждаше като човек, който старателно крие всяка своя слабост от любопитните очи, а това включваше и сърцето й.
Осъзнавайки, че Арчър определено няма да постигне много само с помощта на очарованието си, я накара да се усмихне.
— Прекрасно е, че ви срещам. Аз съм Роуз Данвърс Кейн, херцогиня на Рейтън.
Маделин й се усмихна и усмивката засия в очите й.
— Да, знам. Съпругът ви е брат на лорд Арчър Кейн, нали така?
Аха.
— Да, братя са. Познавате ли шурея ми?
Страните на дамата поруменяха едва забележимо, но погледът й се озари така, че Роуз трябваше да прехапе устни, за да не възкликне от радост. Да, тя определено беше жена с характер.
— Познавам го. Чудя се дали няма да е прекалено прямо, ако ви попитам за неговия характер?
Роуз повдигна вежди в почуда.
— Смятам, че той е точно такъв, за какъвто се представя пред вас, лейди Монтефиоре.
Сега вече дамата се изчерви по-забележимо.
— Простете ми. Не искам да засегна роднината ви, но, разбирате ли, вярвам, че лорд Кейн може да е развил интерес към дъщеря ми, а искам тя да има правото сама да си избере съпруг, с когото да бъде щастлива.
Интерес към дъщеря й? Нямаше как да е толкова сляпа, нали? Или Арчър беше успял доста да оплете нещата?
— Мога да потвърдя, че Арчър е един от най-добрите мъже, които познавам. — И това беше самата истина.
Маделин се усмихна.
— Благодаря ви. Не знаете колко ми олекна, като ви чух да изричате тези думи.
Така ли? Защо тогава Роуз остана с чувството, че дамата е разочарована? Дали се беше надявала да чуе нещо друго за Арчър? Че не е мъж, подходящ за млади невинни девойки, може би? А по-скоро типът мъж за зряла жена, която по-добре знае какво иска от живота?
О, само да разкажеше на Грей!
Той й липсваше. Разбира се, че нямаше как да дойде с нея на дамско чаено парти, но дори и да не беше само за жени, той пак нямаше да присъства. Отсега нататък нещата щяха да се случват така между тях. Ако тя искаше да присъства на някое събитие, трябваше да отива сама.
Предстояха й доста самотни вечери за в бъдеще.
— Може би вие и вашата дъщеря ще дойдете да ни посетите някой ден в Рейтън Хаус, лейди Монтефиоре? Много ще се радвам на възможността да ви опозная по-добре. — А и да поканя Арчър да намине случайно по същото време.
— Това би било чудесно. — Тя изглеждаше напълно искрена. Или слабо се интересуваше от скандалните клюки, или още не ги беше чула. Трябваше да е много свободомислеща, за да позволи на дъщеря си да се задоми за мъж от семейство Кейн. — Благодаря ви за поканата. Виждам, че лейди Ева се връща. Ще освободя мястото й. Хубав ден, херцогиньо.
Ева се заговори с друга дама и Роуз стана да си вземе чиния със сандвичи и сладки от масата със закуските. Докато си избираше от различите предложения, тя застана близо до три жени, които явно не бяха я забелязали.
— Херцогинята е или невероятно смела, или невероятно наивна — каза едната на дружките си. — Така открито да се поставя в обкръжение от бивши любовници на съпруга си.
Роуз замръзна. Трябваше да си тръгне още в този миг, но не можеше. Краката й сякаш бяха залепени за пода.