Арчър се намръщи.
— Определено му имах доверие. В продължение на трийсет и пет години, по дяволите! Още ми е трудно да повярвам, че той е бил лошият в тази история.
— Шипли е измислил стратегия, която може да се определи единствено като зашеметяваща — продължи Джейк. — Освен другите неща, по-висшестоящите му обещали, че успехът в тази задача ще му гарантира издигане на следващото ниво на власт.
— Но защо, по дяволите, му е на заговора моята компания? — изръмжа Арчър.
— Една дума — пари. Много пари. „Глейзбрук Инкорпорейтид“ е истинска дойна крава за пари. Както казах на Клеър, твоята компания има и други отличителни преимущества — тя е частна собственост. Няма акционери или външен управителен съвет, пред които да се отчита, когато парите започнат да се пренасочват към тайните проекти на заговора. Клеър сбърчи нос.
— Какви тайни проекти?
Джейк я погледна.
— Шипли не е знаел какви. Но според Фалън в момента новият заговор е в режим на трупане на придобивки и вероятно ще се опита да пипне редица частни компании. Той смята, че така се формира силна финансова база, която ще генерира стабилен поток от пари в следващите години.
Елизабет се намръщи.
— Заговорът просто иска пари? Нямаше нужда да сформират таен клуб и да убиват хора заради това. Трябвал им е само лиценз за бизнес.
— Не е толкова просто, ако се опитваш да формираш корпоративна империя, генерираща неспирен поток от пари, които да се използват за субсидиране на секретни фармацевтични проучвания — каза тихо Джейк.
Всички впериха погледи в него със зяпнали уста. Арчър подсвирна тихо.
— По дяволите, тези хора не просто искат да пресъздадат формулата на основателя. Те възнамеряват да я пуснат в мащабно производство.
Майра се намръщи.
— Не само организацията „Аркейн“ не одобрява незаконни лаборатории за лекарства, които извършват непозволени проучвания и тестове. Федералните ще сгащят новия заговор за частици от секундата, ако научат.
— Както и да го погледнеш, заговорът има цял куп основателни причини да пази империята си в тайна — каза Джейк.
Арчър издиша шумно.
— Мислех, че Оуен ми е приятел. Дяволите да го вземат, толкова неща сме преживели заедно.
— Неговото огорчение се е породило още преди години — каза Джейк тихо. — Фалън е открил и това в дневника му.
— Какво, за бога, съм направил на Оуен, освен че му помагах да изкарва купища пари? — попита Арчър.
Клеър изчака някой от другите да изрече очевидното. Когато никой не отвори уста, тя сви рамене и каза:
— Ти си получил момичето. Мама ми разказа цялата история как Оуен опитвал да убеди Майра да се омъжи за него. Но Майра избрала теб.
Последва кратка, слисана пауза. Всички погледнаха Майра.
— Никога не съм била влюбена в Оуен, нито той в мен — каза веднага Майра. — Поне не истински. Той беше влюбен в идеята да се ожени за дъщерята на сенатора. Искаше връзките и начина на живот, които мислеше, че ще му донеса. Знаех това от самото начало.
— Тогава защо, по дяволите, ходеше с него? — попита Арчър възмутено.
Майра повдигна вежди.
— За да те накарам да ме забележиш, разбира се. По онова време беше много трудно да се привлече вниманието ти, Арчър Глейзбрук. Ти беше прекалено зает с изграждането на скъпоценната си компания.
За момент Клеър си помисли, че Арчър ще започне да ръмжи. Но той изненада всички с дяволита усмивка.
— Казвал съм го и преди, ще го кажа пак. — Арчър се облегна назад на стола си и пъхна палци в колана на дънките си. Имаше самодоволен вид. Освен това изглеждаше като човек, който е силно влюбен в жена си. — Никога не играйте на карти с тази жена.
Клеър можеше да се закълне, че Майра се изчерви. Джейк се прокашля.
— Да се върнем на Шипли… неговото огорчение от теб може да е започнало, когато не е получил момичето, както каза Клеър, но се е подхранвало постоянно, защото си е давал сметка, че ти си истинският гений, на когото дължи успеха си компанията. В същото време той силно е искал това, което успехът на компанията му е осигурявал.
— Пари, връзки и влияние — подсказа Клеър.
Арчър поклати глава.
— Той имаше и трите, но очевидно не са му донесли удовлетворение.
— Не са — продължи Джейк. — Завистта му е избуявала през годините. Накратко, когато от заговора са го набелязали като потенциален поддръжник, той е бил повече от готов да прегърне възможността не само да ти отмъсти, но и да стане с по-силна дарба от теб. От заговора са му дали вариант на формулата, който е бил генетично проектиран точно за него, заедно с обещанието да се издига в организацията им. Трябвало е само да им поднесе „Глейзбрук Инкорпорейтид“ на тепсия.