— Откачено — каза Майра.
— Да — съгласи се Джейк. — Толкова откачено, че не бих се изненадал, ако веществото е започнало да влияе на рационалното му мислене.
Арчър смръщи вежди.
— Откъде, по дяволите, е знаел, че ще отидеш да претърсваш къщата му в нощта след връщането ти от Тъксън?
— Не е знаел — обясни Джейк. — Но е наблюдавал дома ми, тъй като е търсел възможност да пипне Клеър и мен и да ни отведе в спа центъра. Видял ме е да потеглям точно когато се е канел да ни нападне. И ме е проследил.
— Право в собствената му къща — каза Елизабет. — Където те е пратил в безсъзнание с психичната си експлозия.
— Ще ви бъда благодарен, ако не разправяте тази история наляво и надясно — каза Джейк. — Не мисля, че ще се отрази добре на бизнеса ми.
Елизабет се засмя.
— Не се тревожи. Кой би повярвал, освен неколцина човека в „Джоунс и Джоунс“, ако им кажем, че Оуен Шипли е бил социопат с особени психични дарби и че е замесен в мистериозен заговор, свързан с изграждането на секретни лаборатории, в които да се произвежда нов вариант на старинна алхимична формула?
Майра потрепери.
— Дори не си помисляй да го кажеш на някого в Стоун Кениън. Ще ни помолят веднага да прекратим членството си в кънтри клуба, а аз ще трябва да се оттегля от всички управителни съвети, в които съм. Уверявам те, никой по тези места не би приел за президент на Академията по изкуствата човек, който вярва в заговори и алхимични формули.
Арчър рязко се наведе напред на стола си, стряскайки всички.
— По дяволите — възкликна той, — онези инжекции, които Оуен си слагаше! Обзалагам се, че те са били специалното вещество.
— Кои инжекции? — попита Джейк.
— Няколко пъти, когато съм бил с него, се налагаше Оуен да си бие инжекция — обясни Арчър. — Последния път беше в деня, когато Валъри умря. Той ми каза, че е лекарство за някакъв неврологичен проблем. Каза, че не иска никой да знае за това, за да не се отрази на имиджа му.
Джейк барабанеше с пръсти по масата.
— Чудя се дали не са останали от тях в къщата на Шипли. Фалън би дал много, за да се сдобие с това вещество и да го даде за изследване.
— Хладилникът — каза бавно Майра.
— За какво говориш, мамо? — попита Елизабет.
— Отидох да видя Валъри един следобед преди около седмица — разказа Майра. — Оуен ме беше помолил да се отбия. Навярно се е опитвал да затвърди идеята, че Валъри се нуждае от лечение.
— Какво стана? — попита Клеър.
— Валъри беше пияна, както обикновено — продължи Майра. — Предложи ми коктейл. Аз отказах. После ми каза, че в хладилника в кухнята има кана със студен чай и ми предложи да си сипя сама. Така и направих.
Арчър я погледна въпросително!
— Какво намекваш, скъпа?
— Имаше малко стъклено шишенце в дъното на най-горния рафт. Приличаше на обикновено шишенце от лекарство, но си спомням, че ми се стори странно, защото нямаше никакъв етикет. Нали знаете колко внимателно надписват всички лекарства в аптеките!
Джейк вече беше скочил нетърпеливо на крака.
— Веществото навярно изисква съхранение в хладилник. А в къщата няма много места, където това е възможно. По дяволите! Трябва да отида там, преди полицаите да се сетят да претърсят кухнята.
50.
Никой не изглеждаше щастлив да го види, когато той пристигна пред дома на Шипли, но му махнаха да влиза.
— Явно ти дължим поне това — каза детективът, който отговаряше за разследването. — Ти си професионалист. Знаеш какво да правиш, за да не замърсиш мястото на престъплението. Не че сме открили нещо полезно досега.
Джейк влезе с небрежна походка в кухнята. Оказа се празна. Отвори хладилника. Шишенцето без етикет и пълно с прозрачна течност си стоеше на най-горния рафт.
Пъхна го в джоба си и бавно се върна до вратата на къщата. Отвън стоеше един мъж и опитваше да убеди полицаите да го пуснат вътре.
— Казвам се Тейлър — каза непознатият. Звучеше напрегнато. — Аз съм от „Финикс Стар“.
— Съжалявам, господин Тейлър, не пускаме репортери — каза твърдо младият полицай.
— Вижте, редакторът ми ще ме направи на луд, ако не му занеса материал — настоя Тейлър. — Помогнете ми, моля ви.
Джейк усети как инстинктите му на ловец се пробуждат. Тейлър буквално вибрираше от напрежение. Определено не беше типичният, обръгнал на всичко криминален репортер. Много е превъзбуден, помисли си Джейк.
— Извинете — каза той и мина между Тейлър и полицая.
Тейлър рязко се извърна и погледът му потъмня от подозрение.
— Кой сте вие?
— Познавах семейството — отвърна Джейк небрежно. Клеър беше права, той наистина се справяше отлично с истините, обвити в лъжи.