Върна се при колата и се качи. Тейлър му хвърли един последен загрижен поглед и отново поднови молбите си към полицая.
Джейк бръкна в жабката, извади малкия цифров фотоапарат, който държеше там, и засне репортера.
Може да не е нищо, помисли си той. Но щеше да прати снимката на Фалън по имейла, когато се прибереше. Нямаше да му навреди.
Малко по-късно, когато прехвърли снимката в компютъра си, установи, че е хванал репортера много добре. Чертите на Тейлър се виждаха съвсем ясно. Би трябвало Фалън да успее да го идентифицира лесно.
Изучава снимката известно време и заключи, че е бил прав при преценката си в дома на Шипли. Ловецът в него беше усетил нещо повече от напрежение у Тейлър — страх!
Взе телефона и набра познатия номер.
— Какво направи? — попита Фалън.
— Мисля, че от заговора са изпратили някого да вземе остатъка от лекарството на Шипли. Мъжът се представяше като Тейлър. Твърдеше, че е репортер. Ще ти изпратя снимката му.
— Ами лекарството? — попита Фалън разтревожено.
— И него взех.
— Току-що си заслужи раздутия консултантски хонорар, който „Джоунс и Джоунс“ ти плащат.
51.
Два дни по-късно…
— Оуен Шипли е настанен в психиатрична болница за наблюдение? — Клеър отпусна вестника, който четеше, и погледна Джейк. Той току-що бе приключил с някакъв телефонен разговор.
— Вчера са го изпратили в една болница край Финикс. — Джейк остави телефона си на кухненския плот и се зае да обръща царевичните палачинки в тигана. — Фалън казва, че според местните власти той е изключил напълно. Говори несвързано, страда от самозаблуда и състоянието му се влошава с всеки изминал час. Никой не очаква да го обявят за вменяем, за да се изправи пред съда.
— А надутият глупак какво мисли, че е станало в действителност?
— Фалън казва, че първоначалните изследвания на веществото, което взех от хладилника на Шипли, показват, че е много силно действащо, но за кратко време. Подозира, че внезапното спиране на приемането му води до опустошителни ефекти. Смята, че Шипли е започнал да превърта веднага щом е изгубил достъп до лекарството. Или това е нежелан страничен ефект на веществото, или лаборантите на заговора са го изработили точно в такава форма, за да ограничат евентуалните вреди, ако някой член на заговора бъде арестуван.
Тя потрепери.
— И това ако не е хладнокръвна жестокост.
— Но е ефективна. Като контролират лекарството, те контролират хората. — Джейк извади палачинките от тигана и ги разпредели в две чинии. — По този начин не се тревожат, че може някой член на заговора да се разприказва пред полицията или „Джоунс и Джоунс“.
— Тази организация наистина знае как да прикрива следите си.
— Така изглежда. „Джоунс и Джоунс“ ще бъдат много заети в близко бъдеще.
Клеър се замисли върху това и си отряза една хапка от палачинката.
— Вероятно от време на време ще се нуждаят от скъпо струващи експертни консултации от ловец и детектор на лъжата.
Джейк се усмихна бавно.
— Мисля, че съм го казвал и преди, но определено ми харесва начинът ти на мислене.
Точно преди зазоряване го усети, че става от леглото. Сетивата й подсказваха, че той използва някои от способностите си на ловец, за да не я събуди. Клеър се усмихна. Джейк можеше да се прокрадва колкото си иска, тя винаги щеше да знае кога той е близо до нея и кога не.
Даде му няколко минути, в които той взе дънките си, излезе от стаята и тръгна по коридора към кухнята. Сигурно щеше да направи чай. Това беше добра идея.
Остави му малко време да кипне водата, после отметна завивките и стана от леглото. Белият халат висеше на една кука в банята. Облече го, завърза колана и се среса.
Когато се появи в кухнята, видя чайник с прясно направен чай на плота. Наля си една чаша, наслаждавайки се на свежия аромат на зеления чай.
Компютърът на Джейк работеше и мониторът светеше неприязнено върху кухненската маса. Клеър се зачуди дали е проверявал програмата си за деня.
Плъзгащата се стъклена врата беше отворена, пускайки свежия утринен въздух и фантастичната светлина в стаята. Нищо не може да се сравни с утрините в пустинята, помисли си Клеър. Те я караха да се чувства изпълнена с енергия. Или енергията се дължеше на страстното им любене предната нощ.
Видя, че Джейк е от другата страна на портичката, при басейна в края на вътрешния двор. С чаша чай в ръка наблюдаваше три койота.
Тя тръгна през кухнята с идеята да отиде навън при него и да се наслади на този прекрасен момент от деня.