— Подиграваш ми се!
— Не! Честно. Не ти се подигравам.
— Лъжеш! — Гневни сълзи заблестяха в очите й. Тя заби пръст в гърдите му. — Защо ми се подиграваш?
— Хайде да влезем вътре — каза той. — Ще ти покажа.
Той я заведе обратно в кухнята и спря пред масата, където ужасната новина продължаваше да свети на екрана.
Джейк кликна на връзката, която водеше към профила на идеалната за него жена. Клеър гледаше с присвит стомах. Сърцето й се свиваше от ужас. Екранът се изпълни с данни и се появи снимка. Снимката изглеждаше шокиращо позната.
Име: Клеър Ланкастър.
Ниво на парачувствителност: Десет.
Описание: Изключителна чувствителност към психичната енергия, генерирана от хора, изричащи съзнателни лъжи или занимаващи се с измами.
Клеър спря да чете.
— Това съм аз.
— И аз очаквах да забележиш приликата. — Джейк изучаваше снимката с доволен вид. — Страхотна снимка. Харесвам косата ти, подстригана така. Ледената принцеса изглежда толкова готина. Сякаш казва: Пипни ме, ако ти стиска. Мисля, че усещам как се ускорява пулсът ми.
— Откъде са взели тази снимка? — учуди се тя. — Беше направена за годишника на „Дрейпър Тръст“ миналата година. Никога не съм я пращала на сайта.
— Не беше трудно да се намери. Просто открих електронния вариант на годишника.
— Ти ли си я изпратил?
— Разбира се. — Той си наля втора чаша чай. — Накарах Фалън Джоунс да помоли един от компютърните си гении да изрови старата ти регистрация в сайта. Фалън ми дължеше поне това.
Клеър ахна смаяно.
— Но аз я изтрих от сайта.
— Нищо никога не изчезва напълно. Винаги го има някъде.
— И компютърът е решил, че сме идеални един за друг?
— Така пише.
— Мили боже! — Тя седна бавно, без да може да отлепи поглед от екрана. — Не разбирам. Направи го, за да провериш дали наистина сме един за друг ли?
— Не — отвърна Джейк. — Това вече го знаех. Направих го, за да си сигурна ти. Поради проблемите ти с доверяването и така нататък предположих, че ще имаш нужда от обективно потвърждение.
Във всяка негова дума отекваше истина, толкова ослепителна и кристално ясна, че тя направо спря да диша. Не знаеше дали да се смее, или да плаче. Скри лице в дланите си и направи и двете.
— Хей! — извика Джейк, разтревожен, и я докосна по рамото. — Добре ли си? Не исках да те разплаквам. По дяволите, това беше последното нещо, което съм искал да направя.
Тя повдигна глава. Сълзите се стичаха по бузите й, но Клеър се усмихна.
— Когато видях, че са ти намерили жена, бях готова да удуша всички в сайта.
— И на мен така ми се стори — кимна Джейк. Изглеждаше едновременно облекчен и доволен.
— Сега, разбира се, осъзнавам, че би трябвало да извия твоя врат. Все пак…
— Щом настояваш. Но ако си в настроение да извиваш нещо, дали няма да предпочетеш друга част от анатомията ми?
— Ти си направо непоносим!
— Може би. Но те обичам, Клеър.
Отново чистата сребриста енергия на истината заблестя във въздуха.
Тя скочи на крака.
— Толкова те обичам!
Ръцете му се обвиха около нея, топли и силни. Клеър почувства, че е намерила мястото, където трябва да бъде. Той бе нейната сродна душа.
— А за фамилията ти? — попита тя. — Мога ли да приема, че не е съвпадение? От онези Джоунс ли си?
— Опасявам се, че да.
— А надутият глупак Фалън Джоунс?
— Братовчед ми е. Имам купища.
— Семейство, а? — Тя се усмихна бавно. — В такъв случай определено ще увеличаваме четворно консултантската си тарифа винаги когато работим за „Джоунс и Джоунс“.
Джейк се засмя.
— Ще те оставя ти да водиш преговорите.
Той се наведе да я целуне. Тя сложи пръст върху устните му.
— Още едно нещо.
— Какво?
Тя дръпна пръста си.
— Какво щеше да правиш, ако от сайта не бяха те сватосали с мен?
— Няма проблем. Щях да се обадя на Фалън и да му кажа, че трябва някой от неговите хора да проникне в компютрите им и да направи някои настройки на профилите ни.
— Щеше да стъкмиш такава огромна лъжа само за да ме убедиш да се омъжа за теб?
— Без да се замисля.
Тя се усмихна. Любовната вълна я заля — гореща, сладка и истинска.
— Правилен отговор, Джоунс.