— Това не е изцяло мит — каза тя. — Наистина съществуват физически белези, но те варират много между различните хора. Ако познаваш даден човек добре, имаш много по-голям шанс да разбереш кога той лъже, но всичко останало си е чисто гадаене. Както казах, да лъжеш е естествена човешка способност и вероятно ние всички сме много по-добри в нея, отколкото бихме искали да си признаем.
— Спомена, че лъжите на Брад Макалистър били различни?
— Да.
— Какво имаше предвид?
— Брад беше друг тип лъжец — бързо обясни тя. — Той беше ултравиолетов.
— Ултравиолетов?
— Цветният ми код за зъл.
— Силна дума.
— Но прилягаше точно на Брад, повярвай ми. Умението да лъжеш е много силно оръжие. Само по себе си, според мен то е с неутрална стойност, също като огъня.
— Но също като огъня може да бъде превърнато в оръжие, така ли?
— Точно така. — Тя скръсти ръце. — С огън може да се сготви ядене, но и да се изгори къща. В ръцете на човек със зли намерения лъжата може да се използва така, че да причини огромни поражения.
— Какво те кара да мислиш, че Брад Макалистър е бил зъл човек? Според всички разкази той бил верен съпруг, който подкрепял Елизабет в периода на нервния й срив.
Гневна и яростна, тя рязко се обърна на седалката си.
— Тази представа беше най-голямата лъжа на Брад Макалистър. И наистина побеснявам, че тя все още витае, въпреки че онзи негодник е вече мъртъв.
Той погълна тази информация.
— Какво е направил Макалистър, за да го намразиш толкова много?
— Брад не е подкрепял Елизабет в периода на нервния й срив. Той причини този нервен срив. Но двете с Елизабет се отказахме от опитите да убедим в това всички, включително Арчър и Майра. В очите на целия град Брад Макалистър си остана герой и момче за пример.
Джейк обмисли чутото.
— Добре, каква е твоята версия за убийството?
Тя се поколеба, после се отпусна бавно назад на седалката си.
— Не виждам никаква причина да се съмнявам във версията на полицията. Брад вероятно наистина е попаднал на обир в къщата.
— Е, кой лъже сега? Ти не вярваш и на дума от тази версия, не съм ли прав?
Тя въздъхна.
— Не. Но и нямам по-добра.
— Съвсем никаква ли?
— Знам само, че Брад беше зъл човек. Злите хора си колекционират врагове. Може би някой от тях го е проследил и го е убил онази вечер.
— Но не разполагаш с никакъв мотив, освен факта, че Брад не е бил приятна личност.
— Понякога това е достатъчно.
— Да — съгласи се той. — Понякога е достатъчно.
Настана кратко мълчание.
— Впрочем — обади се Клеър след известно време — трябва да се оглеждаме за отбивката за Индиън Скул Роуд.
— Защо?
— Защото мотелът ми е точно до Индиън Скул Роуд — обясни тя търпеливо.
— Май спомена, че хотелът ти е на летището.
— Излъгах.
4.
Най-доброто, което можеше да се каже за мотел „Дечърт Доун“, беше, че не претендира да е нещо различно от това, което беше — занемарен, долнопробен евтин мотел от друга епоха. Двуетажната постройка спешно се нуждаеше от поне една ръка боя. Ръждясалите климатици бучаха през нощта.
Повечето от околната растителност бе измряла още в праисторическата ера. Имаше само няколко издръжливи кактуса и една нещастна палма. Първата от буквите на жълто-червения неонов надпис ту гаснеше, ту примигваше дразнещо.
Клеър леко се смути, когато Джейк спря БМВ-то на паркинга пред входа към окаяното фоайе, но веднага потисна смущението си.
Джейк изгаси двигателя и огледа безжизнената палма, която украсяваше напукания асфалтиран тротоар.
— Знаеш ли — каза той, — ако беше споменала, че пристигаш в града тази вечер, отделът за организиране на пътувания във фирмата на Арчър Глейзбрук с радост щеше да ти направи резервация за някой малко по-приличен хотел. Обзалагам се, че щяха да ти намерят някое място, където банята не е обща за етажа.
— В стаята ми има баня, много ти благодаря за загрижеността. — Тя разкопча предпазния си колан и отвори вратата.
Джейк слезе, извади мокрите й дрехи от багажника и двамата заедно се отправиха към входа.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш защо избра точно този мотел? — попита той учтиво.
— Може би не знаеш, че бях уволнена преди шест месеца. Оттогава нямам особен късмет в търсенето на нова работа. Така че напоследък съм с доста ограничен бюджет.
— Баща ти е един от най-богатите хора в щата — изтъкна Джейк кротко.
— Не възприемам Арчър Глейзбрук като свой баща в какъвто и да било смисъл, освен в чисто биологичен аспект.
— С други думи прекалено горда си, за да вземаш пари от него. — Той поклати глава, развеселен. — Вие двамата определено имате доста общи черти.