Той отвори мръсната стъклена врата. Клеър мина покрай него и влезе във фоайето, което имаше размери на пощенска марка.
Служителят на рецепцията изгледа Клеър, все още облечена в халата и с увита кърпа на главата.
— Добре ли сте, госпожице Ланкастър? — попита той смутено.
— Направих едно нощно плуване.
— Аз ще изпратя госпожица Ланкастър до стаята й — намеси се Джейк.
Мъжът го огледа, после сви рамене.
— Разбира се. Както искате. Само не вдигайте шум. В стаята до вашата има една двойка от Средния запад.
Клеър се намръщи.
— Какви ги приказвате? Защо трябва да се интересувам от хората в съседната стая?
Мъжът направи измъчена гримаса.
Джейк стисна ръката й и я поведе към стълбите.
— Какво става тук? — попита Клеър недоумяващо. — Да не би да съм пропуснала нещо?
Джейк изчака да стигнат до следващата врата и тръгна по мръсния коридор, преди да й отговори:
— Мъжът на рецепцията мисли, че си момиче на повикване, което използва мотела, за да води тук клиентите си.
— А ти си клиентът?
— Да.
— Предполагам, че халатът създава погрешно впечатление.
Тя спря пред стая 210. Джейк взе ключа от ръката й и го пъхна в ключалката.
Вратата на стая 208 се отвори леко. Жена на средна възраст с каска от сиви къдрици надникна неодобрително през процепа.
Джейк кимна учтиво.
— Добър вечер, госпожо.
Жената затръшна вратата. Джейк чу гласове през стената. Вратата отново се отвори. Този път оплешивяващ пълен мъж с бермуди и бяла тениска подаде глава. Той изгледа навъсено Клеър.
Клеър наведе глава настрани.
— Хубава вечер, нали?
Мъжът затвори вратата, без да отговори. Джейк чу оглушителното спускане на резето.
— Не мисля, че човекът на рецепцията е единственият наоколо, останал с погрешни впечатления за избраната от теб професия — отбеляза Джейк.
— А въобще не знаят, че в момента всъщност съм безработна.
Джейк отвори вратата.
Вътрешността на стаята бе също толкова потискаща, както и коридорът. В далечния край евтини плъзгащи се стъклени врати водеха към тераска, гледаща към малък басейн. Клеър включи слабата лампа на тавана.
Джейк погледна единствения неголям куфар върху поставката за багаж.
— Май не си се приготвила за продължителен престой.
— Ще дам на Арчър един ден да ми обясни защо ме довлече тук. Така и така съм в града, ще прекарам известно време с Елизабет. Но след това нямам никаква причина да оставам.
— Ще се връщаш в Сан Франциско ли?
— В момента си търся работа. Шестте месеца без работа пробиха сериозна дупка в спестяванията ми. Не искам да вземам назаем от майка си и леля си. Трябва да си намеря работа.
Той кимна.
— Вероятно така ще е най-добре.
Очевидно нямаше търпение да се отърве от нея. Защо това я потискаше?
— Благодаря, че ме докара — усмихна се тя учтиво. — Беше интересна вечер, меко казано.
— Жените, с които излизам на срещи, често казват същото.
Тя се усмихна.
— Ако не си забелязал, това не беше среща. Ти просто си вършеше работата. Грижеше се за проблемите вместо Арчър Глейзбрук.
Внимателно, но решително тя затвори вратата право в лицето му.
5.
Джейк се върна обратно до Стоун Кениън и паркира в гаража на къщата, която беше наел. Отвори багажника на БМВ-то, извади компютъра си, с който никога не се разделяше, и влезе вътре.
Беше възнамерявал да прекара нощта, дебнейки из още няколко къщи, собственост на хора от кръга познати на семейство Глейзбрук, търсейки следи от това, за което бе изпратен. Точно така прекарваше повечето си нощи в Стоун Кениън. Досега бе успял да претършува дрешниците, чекмеджетата и сейфовете на дванайсет къщи.
Но пристигането на Клеър Ланкастър бе променило плановете му за вечерта. От мига, в който я видя за пръв път, инстинктът му на ловец го накара да стои нащрек. Тя беше важна. Джейк го усещаше. Не само защото искаше да я вкара в леглото си, макар че и това беше важно.
Той светна една лампа в кухнята и сложи лаптопа на масата. Наля си чаша скоч, седна и включи компютъра.
Не искаше повече изненади.
Кодираните файлове за семейство Глейзбрук, които му бяха дадени, съдържаха само най-обща информация за Клеър Ланкастър. Той я прегледа набързо.
Клеър произхождаше от дълга редица членове на организацията „Аркейн“ и по бащина, и по майчина линия. До резултата й по скалата на Джоунс имаше забележка. Това означаваше, че макар да бе определена като десета степен, нейната особена дарба беше толкова рядко срещана, че изследователите не разполагаха с достатъчно примери, които да гарантират точността на оценката.