До неговата степен десет в личния му профил имаше същата отметка.
Клеър бе отгледана от майка си — счетоводителката Гуен Ланкастър, която живееше в района на Сан Франциско с леля си — Мей Флад. Клеър беше завършила история в Калифорнийския университет в Санта Крус. Джейк знаеше достатъчно за репутацията на този университет, за да си даде сметка, че тя вероятно се бе дипломирала със солидно образование, но и с леко нестандартни възгледи за света.
Обърна внимание на този дребен факт, защото тук, в Аризона, хората от семейство Глейзбрук не бяха склонни към нестандартни възгледи. Те бяха стълбовете на обществото и участваха активно в светския живот, бизнеса и благотворителните прояви.
Зарови се по-дълбоко във файловете и откри каквото търсеше. Имаше малка бележка, в която се споменаваше, че след дипломирането си Клеър е кандидатствала за работа в един клон на „Джоунс и Джоунс“ в Калифорния. Кандидатурата й бе отхвърлена.
През следващите години беше кандидатствала за работа още няколко пъти. И бе отхвърлена още няколко пъти.
След неуспеха да постъпи в „Джоунс и Джоунс“, Клеър бе започнала работа в малка благотворителна организация. Беше останала в нея няколко години, преди да приеме мениджърски пост в по-голямата и престижна „Дрейпър Тръст“.
„Дрейпър Тръст“ представляваше частна фондация, специализирана в подпомагането на организации, които работеха с малтретирани жени и бездомни семейства, както и в областта на здравеопазването и образованието на малките деца. Очевидно Клеър бе постигнала сериозни успехи там. Поне изглеждаше, че положението е било такова допреди шест месеца. Точно тогава бе разпитвана във връзка с убийството на Брад Макалистър.
Когато се завърнала у дома в Сан Франциско, била уволнена от работата си. Годежът й с друг високопоставен служител на „Дрейпър Тръст“, Грег Уошбърн, приключил по същото време. Клеър бе прекарала месеците оттогава насам в търсене на нова работа в някоя благотворителна организация, но засега нямаше никакъв успех. Беше кандидатствала за пореден път и в калифорнийския клон на „Джоунс и Джоунс“.
И пак я бяха отхвърлили.
Джейк пусна бързо търсене за Грег Уошбърн в архивите на „Аркейн“. В списъците имаше неколцина Уошбърн, но не и този Грегъри Р. Уошбърн, бившият годеник на Клеър. Джейк си помисли, че тя бе пробвала да завърже връзка с човек без екстрасензорни таланти, точно както той беше опитал със Силвия.
Значи имаха нещо общо. И двамата знаеха, че много малко членове на „Аркейн“ биха се обвързали с човек, който има десета степен на някакъв специален талант, камо ли ловец или детектор на лъжата. Резултатите и за двамата бяха откровени провали. Той се облегна на стола си и замислено отпи от скоча.
След малко зададе данните за убийството на Брад Макалистър. Имаше доста информация, тъй като смъртта на Макалистър бе голяма новина в Стоун Кениън. Обаче повечето материали се оказваха безполезни и меко казано повърхностни. Разследването не беше стигнало доникъде.
Клеър бе дала показания в полицията, но нито за момент не бе разглеждана като официално заподозряна. Нямаше нужда човек да проявява голямо въображение, за да разбере защо е била оневинена толкова бързо, помисли си той. В крайна сметка бе дъщеря на Арчър Глейзбрук. Никой служител на полицията в Стоун Кениън не би горял от желание да разследва в тази насока без много солидни доказателства. Би било самоубийствен ход по отношение на кариерата му.
Той отново отпи от уискито си и се замисли върху думите на Клеър. Беше определила Брад като зъл човек и твърдеше, че е бил отговорен за нервния срив на Елизабет. Обвинението звучеше доста сериозно. Освен това бе първото негативно нещо, което чуваше за покойния съпруг на Елизабет, когото всички определяха като светец. Според всички в Стоун Кениън той се бе проявявал като идеалния съпруг.
Ами ако Арчър Глейзбрук е заподозрял, че дъщеря му е подложена на тормоз? Джейк не се усъмни нито за момент, че Арчър бе в състояние да убие зет си, ако въпросният зет е причинил нещо ужасно на някое от децата му. Арчър беше израснал в ранчо и бе прекарал известно време в армията, така че разбираше от оръжия.
Но Арчър, Майра и Елизабет бяха видени на приема на Академията по изкуствата в онази вечер. Имаше прекалено много свидетели, които да го потвърдят.
Но пък едва ли би било трудно да се измъкне от претъпканата зала на приема и да убие някого, който се намира само на четири-пет километра разстояние…
Джейк извади досието на Брад Макалистър. В него нямаше почти нищо интересно.
Макалистър и майка му — Валъри, бяха членове на организацията, но никой от двамата не бе постигнал висок резултат по скалата на Джоунс. Валъри имаше втора, а Брад — четвърта степен. И двамата бяха определени като притежаващи „обща паранормална чувствителност“ без някакви специални насоки.