Със своята четвърта степен Брад вероятно бе имал способности на добър картоиграч, това обясняваше и успешните му инвестиции, превърнали го в много богат човек.
Членовете на „Аркейн“ често имаха паранормални таланти поради вековната практика да се стимулират браковете между хора от организацията. Както и при всяка друга човешка особеност, генетиката бе изиграла своята роля в това отношение.
Бързо прегледа останалата информация, с която „Джоунс и Джоунс“ разполагаха за Макалистър. Брад се появил по тези места няколко месеца след като майка му се омъжила за Оуен Шипли. Нямал предишни бракове, поне според досието. С добро образование и нюх за финансовия свят, той работел за една средно голяма брокерска къща, преди да се захване със собствен бизнес като инвеститор. По времето на появата му в Стоун Кениън вече бил натрупал значително състояние.
Това не означаваше, че не се е оженил за Елизабет заради парите й, напомни си Джейк. Някои хора нямаха насита.
След известно време той отвори мобилния си телефон и набра един познат номер. Фалън Джоунс вдигна на първото позвъняване.
— Надявам се, че се обаждаш, за да ми кажеш, че най-после си направил пробив в Стоун Кениън — каза Фалън.
„Ниският плътен глас точно му пасва“, помисли си Джейк.
Фалън бе мрачен самотник. Сигурно още седеше зад бюрото си, почти винаги беше там — наведен над компютъра. Приличаше на побъркан учен — аналогията беше много подходяща. Фалън Джоунс можеше да проследи своя произход до основателя на организацията „Аркейн“ — Силвестър Джоунс, алхимика.
Като повечето наследници на основателя, Фалън Джоунс имаше изключително силна чувствителност, както и уникална квалификация, благодарение на която можеше да оглавява агенция за паранормални разследвания. Неговите собствени много изразени паранормални способности му позволяваха да види модели там, където всички останали виждаха само произволност, да открива конспирации там, където другите виждаха съвпадение. Той неизменно се оказваше прав.
Когато Фалън Джоунс изпращаше своите агенти на лов, можеше да се разчита на факта, че там някъде наистина има плячка.
— Появи се ново усложнение — съобщи Джейк. — Казва се Клеър Ланкастър.
— Другата дъщеря на Глейзбрук? — Фалън замълча. — По дяволите! Анализаторите на вероятностите ми казаха, че няма шанс тя да се появи.
— Е, тук е. И между другото тя знае, че в моята история има нещо не съвсем наред.
— По дяволите! Не можеш да я оставиш да провали всичко! Прекалено много е заложено на тази мисия!
— Засега сякаш не възнамерява да разбие на пух и прах прикритието ми — обясни Джейк. — Каза, че всички лъжат и е свикнала. Както и да е, тя планира да лети обратно за Сан Франциско вдругиден.
— Смяташ ли, че ще можеш да я контролираш дотогава?
— Не мисля, че някой би могъл да контролира Клеър Ланкастър — отвърна Джейк. — Поне не твърде дълго. Но с малко късмет тя няма да провали проекта. Обаждам се, защото имам един въпрос, свързан с нея.
— Какъв?
— Попаднах на файл, в който се казва, че е кандидатствала за работа в „Джоунс и Джоунс“ няколко пъти.
— На всеки шест месеца, точна е като часовник. Много е постоянна, не мога да го отрека.
— Защо не е получила работата?
— Ти как мислиш? — Фалън говореше спокойно. — Защото е с умения за детектор на лъжата и е десета степен. По-точно — десета степен с отметка.
— Звучи ми като човек с талант, който може да бъде много полезен за бизнес като твоя.
— Може би. Но не и с десета степен. Когато получихме молбата й за работа за първи път, накарах един от анализаторите ни да проучи другите членове на организацията със същия талант. Оказа се, че е имало само десетина човека в цялата история на „Аркейн“. Повечето са били или изключително невротични, или напълно побъркани. Четирима са се самоубили. Човек трудно се справя с подобен талант.
— Отхвърлили сте я, защото сте смятали, че тя няма да се справи с работата?
— Това е агенция за разследвания, Джейк — изтъкна Фалън сухо. — Знаеш не по-зле от мен, че в нашия бизнес всички лъжат — клиентите, заподозрените, агентите на „Джоунс и Джоунс“. Никой човек, който е детектор на лъжата с десета степен, не може да издържи дълго на такова напрежение. Тя би представлявала риск за себе си и за останалите агенти.
— Може да сте я подценили.
— Възможно е, но трябва да се съобразявам с вероятностите — каза философски Фалън. — Каквото и да правиш, не й позволявай да провали задачата ти.