Въпреки риска, във всяко поколение се появяваше някой жаден за сила човек, готов да не спре пред нищо, за да пресъздаде формулата на основателя. Винаги когато това ставаше, се приемаше, че е работа на „Джоунс и Джоунс“ да се справи с проблема.
В някои случаи човекът, решен да се сдобие с формулата, се оказваше просто неуравновесен ексцентрик или някой, който се е вманиачил по легендата за Силвестър Джоунс. Най-общо казано, такива хора не стигаха далече, преди „Джоунс и Джоунс“ да се намесят и да се справят с проблема.
Но сегашната ситуация изглеждаше различна. Прокрадналата се на този етап информация подсказваше, че си имат работа с много дисциплинирана, внимателно структурирана и напълно безпощадна организация. В действителност тя притежаваше всички белези на истинска конспирация в духа на Първия заговор.
Първият заговор беше друга легенда в „Аркейн“ и също като историята за формулата на основателя, се основаваше на нещо повече от късче истина. Първата конспирация бе формирана в края на деветнайсети век. Нейната цел бе да се постигне контрол над организацията и на тази основа да се разпрострат пипалата й до най-високите нива на бизнеса и правителството във Великобритания.
Сенчестите очертания на новата, съвременна конспирация бяха разкрити през изминалите няколко месеца. Двама лабораторни изследователи на „Аркейн“ бяха изчезнали при подозрителни обстоятелства, без да открият телата им. Преди месец техник от офиса на „Аркейн“ бе открит мъртъв. Две седмици по-късно доверен информатор на организацията беше загинал при автомобилна катастрофа.
В допълнение към това Фалън знаеше, че някой е проникнал в някои от грижливо охраняваните компютърни файлове на организацията, без да остави следи.
Центърът на новата конспирация, изглежда, се намираше на западния бряг. Това означаваше, че Фалън отговаряше да я спре. Десетина агенти работеха по различни следи, но той вече отчаяно се нуждаеше от пробив. В момента най-големите му надежди се крепяха на Джейк.
Пристигането на Клеър Ланкастър не бе добра новина.
7.
Клеър затвори капака на лаптопа си, стана от бюрото и отиде до вратата на балкона. Плъзгащата се врата отказваше да помръдне в желязната си релса. С доста напъване успя да я отвори. Вратата издаде остър стържещ и скърцащ звук с всеки сантиметър придвижване настрани. Клеър се досети, че шумът се е чул и в съседната стая.
Излезе на тесния балкон и се загледа в тъмния басейн.
Според току-що намерената информация в интернет Джейк Солтър беше точно този, за когото се представяше: успешен консултант по пенсионни фондове. Клеър намери няколко страници и кратък негов профил във финансовата преса.
Споменаваше се бегло и брак, завършил с развод след по-малко от година.
Тя си спомни леките течения от енергия, които бе усетила на тила си по време на пътуването до мотела.
За разлика от повечето хора, Джейк не просто разправяше лъжи — той живееше в лъжа.
8.
Мобилният телефон иззвъня точно когато Клеър беше под душа. Тя опита да се увие в една от тънките като хартия хавлии и откри, че не са достатъчно дълги, за да скрият тялото й. Вместо това, изтри с хавлията ръката си и вдигна слушалката.
— Аз съм — обади се Елизабет. — Какво ще кажеш за една закуска?
— Добра идея — съгласи се Клеър. — Малко съм гладна след снощното плуване.
— Чух за това. Сигурна съм, че всички присъствали на партито знаят какво се е случило. Видях какво е направила Валъри с колата ти. Татко каза, че Джейк те е откарал до хотела снощи.
— Точно така.
— Виж, след като в момента нямаш кола, защо да не дойда до летището да те взема? Може да закусим в някое от заведенията по Кемълбак Роуд. После ще те заведа до Стоун Кениън, за да се оправиш с колата.
Клеър огледа мърлявата мотелска стая. Определено не искаше Елизабет да види мотел „Дезърт Доун“. Стигаше й реакцията на Джейк снощи. Сестра й щеше да се почувства абсолютно ужасена.
— Мога да си взема такси — каза тя бързо.
— Забрави! Чакай да видя — сега е седем и половина, има задръствания, ще ми трябва известно време да стигна до летището, значи ще се видим след час.
Клеър въздъхна.
— Не съм на летището.
Последва дълга, недоумяваща пауза. Елизабет се прокашля.
— Не ми казвай, че си се озовала в къщата на Джейк Солтър!
— О, не! — Клеър усети как страните й пламват. — За бога, Лиз, как ти хрумна, че съм отишла у Джейк? Току-що се запознах с него. Знаеш това.
— Добре, добре, спокойно — каза Елизабет. — Просто попитах. Не исках да те разстройвам.