— Не съм разстроена.
— Добре. Но ако не си у Джейк и не си в хотел на летището, то къде, по дяволите, си?
— Напоследък положението е малко затегнато — обясни Клеър. — Да кажем, че съм се настанила на място за хора с по-ограничен бюджет.
— Татко те извика да дойдеш тук, в Аризона. Не ти ли плати билета?
— Предложи ми — призна Клеър.
Елизабет въздъхна.
— А ти, разбира се, си му отказала. Кълна се, че си същият инат като него. Добре, дай ми адреса на това място за хора с ограничен бюджет.
— Това е истинска дупка — заяви Елизабет.
— Не е дупка — възрази Клеър.
— Дупка е — повтори Елизабет спокойно.
Клеър си напомни, че предварително знаеше как Елизабет ще се ужаси от мотела. Единствената надежда бе да се опита да смени темата.
В момента закусваха на откритата тераса към ресторанта на един от луксозните голф комплекси край Скотсдейл. Редиците плувни басейни и изкуствено създадената и поддържана зеленина на игрището за голф създаваха илюзията за целебен комфорт. Въпреки че беше едва осем и четирийсет и пет сутринта, жегата бързо се усилваше. Ако не бяха сенниците, вентилаторите над главите им и пръскалките, които правеха облак от мънички капчици, нямаше да е приятно да се седи навън. Дори и така водата се изпаряваше почти мигновено.
— Сигурна ли си, че не мога да те убедя да отседнеш в дома на мама и татко? — попита Елизабет отново.
— Сигурна съм.
— Но нали и аз съм там!
— Няма да е честно спрямо Майра. И така й причинявам достатъчно стрес.
Елизабет направи физиономия, мълчаливо признавайки, че е истина.
— Не се тревожи повече — каза Клеър. — И така съм си добре. Все едно, ще остана в града още само една нощ. Не е кой знае какво.
Сервитьорът се появи с чаша и чинийка в ръка, обръщайки се към Клеър:
— Вашият зелен чай.
Клеър погледна пакетчето върху чинийката. Чаят бе от неизвестна марка, а водата сигурно щеше да се окаже хладка.
— Благодаря — кимна тя. Махна хартията от пакетчето чай и го пусна в чашата.
Беше познала за водата. Елизабет се засмя.
— Извади си поука друг път да не си поръчваш зелен чай в Аризона. Тук се пие кафе.
— За разлика от мотела ми, това е скъп комплекс, в който отсядат заможни туристи от целия свят. Предполага се, че тук могат да поднесат чаша свестен чай.
— Напомняш ми за Джейк. Той е единственият ми друг познат, който пие чай. Май и той си пада по зеления.
Клеър обмисли това, докато раздвижваше пакетчето чай из чашата си в отчаян опит да извлече от него някакъв аромат и кофеин.
— Какво е мнението ти за него? — попита.
— За Джейк ли? — Елизабет елегантно повдигна едното си рамо. — Изглежда приятен. Трябва да е голям експерт, иначе татко не би го наел.
— Винаги ли каните консултантите си на семейните партита?
— Не е толкова необичайно. — Елизабет хапна от яйцата по бенедиктински. — Татко винаги кани своя мениджърски екип на такива светски прояви, освен това им осигурява и карти за кънтри клуба на Стоун Кениън.
— Но Джейк е външен консултант, не вицепрезидент на фирмата.
— Татко държи в офиса да се отнасят към него с уважение — обясни Елизабет. — Това означава, че получава привилегиите на шефовете.
— Изглежда разумно.
Елизабет се усмихна.
— На какво се дължи това любопитство към Джейк Солтър?
— Не знам, честно казано. Просто ми се стори малко странен, това е всичко.
И това ако не беше опашата лъжа! Джейк не беше малко странен. Той бе напълно различен от всички останали, поне в нейните очи. Никой друг мъж не беше карал косъмчетата на тила й да настръхнат и не беше събуждал женските й инстинкти така, както бе направил той предната вечер.
— Това е смешно — отбеляза Елизабет. — На мен Джейк ми изглежда точно такъв, какъвто е — приятен, малко скучен бизнес консултант.
„За един и същи мъж ли говорим?“ — зачуди се Клеър.
— Той е регистриран член на „Аркейн“ — отбеляза тя.
— Знам. — Елизабет разбърка кафето си. — Но какво странно има в това? Не е изненадващо, че татко е потърсил човек от организацията, когато му е потрябвал консултант.
— Така е — съгласи се Клеър.
— Според мен Джейк има средна степен. Може би пет или шест. Не повече.
Клеър застина, неподвижна.
— Какво? — Елизабет повдигна вежди. — Не ми казвай, че те е свалял снощи?
— Не.
Тя мислено си припомни целия разговор с Джейк. Осъзна, че той изобщо не беше споменал нивото си на чувствителност. Тя беше предположила, че е много високо, не, със собствената си интуиция беше усетила, че е много високо.
Какво ставаше тук? Нейните инстинкти ли я подвеждаха толкова силно, или Джейк беше излъгал Арчър и останалите от семейство Глейзбрук за степента на своите парапсихични способности? И ако да, защо?