„Желая ти късмет“, помисли си Джейк.
На широката, описваща кръг алея пред голямата къща не бе останало никакво свободно място. Семейство Глейзбрук имаха гости тази вечер. Арчър и Майра Глейзбрук наричаха ежегодния си юлски коктейл „Партито на пустинните плъхове“. Тази вечер тук присъстваха всички важни особи от благоденстващата общност на Стоун Кениън, Аризона, които не бяха избягали от безмилостната лятна жега на някое място с по-хладен климат.
— Трябва да е някой от фирмата за кетъринг — предположи Майра, наблюдавайки малката кола с нарастващо неодобрение.
Миниатюрната кола направи пълен кръг на алеята, без да си намери място за паркиране. После невъзмутимо предприе втори опит.
Челюстта на Майра се напрегна.
— Хората от кетъринга бяха изрично предупредени да паркират зад къщата. Не могат да заемат място отпред. Тук е само за гости.
— Може би точно този служител не е чул указанията — каза Джейк.
Колата отново завиваше към тях, а фаровете й осветяваха лъскавите брони на доста по-големите паркирани коли. Джейк вече бе сигурен, че шофьорът няма да се откаже.
— Рано или късно ще осъзнае, че отпред не е останало никакво място — продължи Майра. — Ще трябва да мине отзад.
Не бъди толкова сигурна, помисли си Джейк. В маниера, по който шофьорът си търсеше място за паркиране, имаше нещо много решително.
Колата рязко спря точно зад едно лъскаво сребристо БМВ.
От всички коли тук тази вечер как реши да запушиш точно тази? — учуди се Джейк. — На какъв принцип я избра?
Част от него, която той не афишираше пред света — не съвсем нормалната част, — се загряваше все повече. Това означаваше, че има приток на екстрасензорни усещания в добавка към информацията, събирана от сетивата му. Когато му ставаше така горещо, получаваше информация чрез цял спектър от енергия и вълни с различна дължина, простиращи се в зоната на паранормалното. Усещаше дивите, опияняващи ухания и тихите звуци на пустинната нощ по начин, който не би могъл да използва, ако изключеше паранормалното в себе си. А интуицията му на ловец в момента действаше с пълен капацитет.
— Този човек със сигурност не може да спре тук — заяви остро Майра. Тя погледна през парапета на верандата. — Къде е младежът, който бе нает да паркира колите тази вечер?
— Видях го да отива отзад преди минута — обясни Джейк. — Сигурно му се е наложило да си вземе кратка почивка. Мога да се погрижа за това вместо теб.
Да, определено искам да се погрижа за това.
— О, няма нужда. Най-добре аз да отида — отказа Майра. — Има вероятност да е някой, който случайно е бил пропуснат в списъка на поканените. Случва се от време на време. Извини ме, Джейк.
Майра бързо тръгна към стълбите на верандата, а модерните й сандали с високи токчета затракаха по плочите.
Джейк се постара да овладее нетърпението си. Опитай да се държиш нормално. Справяше се доста добре с това през повечето време. Много отдавна беше научил, че хората, особено тези, които притежаваха известни паранормални умения и които разбираха точно какво представлява той, се изнервяха, когато той не се владееше. Другите — а това включваше по-голямата част от населението, — които по принцип твърдяха, че не вярват в паранормалното, просто се чувстваха неловко поради необясними и за тях причини. Той се зачуди към коя група принадлежи новодошлият.
Облегна се на парапета, разклащайки разсеяно уискито, от което не бе отпил цяла вечер. Не беше тук тази вечер, за да се забавлява и да се наслаждава на гостоприемството на домакините. Намираше се тук, за да събира информация с всичките си сетива. По-късно щеше да отиде на лов.
Вратата на малката кола се отвори. Иззад кормилото се появи женска фигура. Не беше облечена в униформата, която носеха останалите членове на персонала. Носеше строг черен костюм с пола, черни обувки с висок ток и голяма дамска чанта.
Определено не е от тези места, помисли си Джейк. Това беше Аризона и сега беше юли. По това време на годината всички се обличаха небрежно-елегантно в най-добрия случай.
Той тихо се придвижи към предната част на верандата. Когато стигна до дълбоката сянка на една от каменните колони, носещи издадения покрив, спря. Подпря рамо на стълба и изчака развитието на събитията.
Тънките токчета на новодошлата отекнаха по паветата на алеята. Жената тръгна решително към главния вход, където я очакваше Майра. Джейк забеляза, че мрачният черен костюм очертаваше малки, стегнати гърди, тънка талия и ханш, който, технически погледнато, бе прекалено щедър за иначе дребната фигура. На него обаче формите на тялото й му се сториха съвсем добри, технически погледнато или не. Харесаха му.