— Смятала е, че прави най-доброто за всички засегнати.
— Обаче е грешала.
Клеър издиша бавно.
— Не съм дошла тук да споря за решение, което е било взето преди повече от трийсет години и върху което не съм имала контрол.
Гняв и недоволство блеснаха за миг върху лицето на Арчър.
— В такъв случай защо дойде?
— Мама настоя.
Арчър се намръщи.
— Трябваше да се досетя.
— Може би трябва да сменим темата?
— На мен не ми пречи — отвърна Арчър мрачно. — Ето какво: мисля да направя благотворителна фондация и искам ти да поемеш управлението й.
Клеър беше прекалено слисана, за да отговори. Просто седеше и го гледаше втренчено.
— Е? — намръщи се Арчър. — Какво ще кажеш за предложението ми?
— Мисля — каза тя много бавно, с равни интервали между думите, — че създаването на благотворителна фондация е страхотна идея. Ти имаш повече пари, отколкото му трябват на човек. С тях можеш да направиш много добри дела.
Арчър изглеждаше доволен.
— Точно така.
— Със сигурност знаеш, че фондациите изискват големи дарения.
— Не съм глупак, Клеър.
— Много, много големи дарения — подчерта тя. — От тези, които могат сериозно да повлияят на това какво ще остане за внуците ти.
За пръв път той изглеждаше развеселен.
— Започна да се тревожиш за наследството си, а? Май ми беше казала, че не се интересуваш от парите ми.
— Сега кой е саркастичен?
Той видимо се постара да прояви търпение.
— Да, Клеър. Давам си сметка, че създаването на действаща фондация ще изяде част от парите, които смятам да оставя на наследниците си. Не се тревожи за това. Ще остане достатъчно и за тях, и за децата им. Мат ще оглави компанията в бъдеще и ще спечели още повече пари за следващите поколения. Повярвай ми, мога да си позволя да направя фондация.
— Обсъдил ли си това с Майра?
— Не, говорих с Оуен, но го помолих да не го разгласява, докато не говоря с теб по въпроса.
— Защо е тази тайнственост? — попита тя и предпазливо пусна в ход интуицията си.
— Защото първо исках да те привлека към проекта.
Истината отекна в думите.
— Не възнамеряваш да направиш фондация, за да ми намериш работа, нали?
— Това е нещо, което обмислям от известно време.
Не е откровена лъжа, реши тя. Но Арчър все пак не й казваше цялата истина.
— От колко време по-точно? — устата му се изви леко.
— Ти си Тома Неверни, а?
— Имам проблем с доверяването.
— Идеята ми хрумна преди няколко месеца.
— Точно след като си научил, че са ме уволнили от „Дрейпър Тръст“, и е станало очевидно, че не успявам да си намеря нова работа?
Арчър махна небрежно с ръка.
— Не казвам, че не е имало връзка с това. Казвам само, че нещата се навързаха в едно цяло в главата ми преди няколко месеца.
— Далеч съм от мисълта да те разубеждавам от намерението ти да раздадеш част от парите си, но честно казано, не мисля, че е добра идея да ме поставиш начело на новата фондация.
— Защо не, по дяволите?
— Първо, ти ще искаш да държиш нещата под контрол — каза тя. — Моята цел винаги е била сама да съм си шеф.
— Ще ти дам картбланш. Не мога да отрека, че имаш богат опит в тази сфера. Ще знаеш какво да правиш.
— Да не се заблуждаваме, Арчър. И двамата знаем, че си посветил живота си на това да изградиш своята империя. Със сигурност ще искаш да имаш последната дума, когато трябва да се решава кой ще получи от парите ти и за какво ще ги харчи.
Той изсумтя.
— Е, нали ще бъде моята фондация в края на краищата. Би трябвало да имам известно влияние за това кой да получава парите!
Тя взе в ръка чашата с чая.
— Така е.
— Което не означава, че ти няма да ръководиш всичко.
— Напротив. Означава точно това.
На обветреното лице на Арчър се изписа раздразнение.
— Не ми се струва вероятно да получиш по-добро предложение отнякъде.
Стомахът на Клеър се беше свил на кълбо.
— Моля те, не ми казвай, че си се обаждал на всички потенциални работодатели, към които се обърнах през последните шест месеца, за да ги предупреждаваш да не ме наемат.
— Не, по дяволите! — Арчър удари с длан по масата. — Наистина ли мислиш, че бих направил нещо толкова низко и отвратително само за да постигна целта си?
— Ако е било достатъчно важно за теб — да.
Няколко секунди Клеър си мислеше, че той ще избухне. После Арчър въздъхна тежко.
— Майка ти е разказала някои неща за мен, а?
— Каза, че можеш да бъдеш безпощаден. Поне едно време си можел.
— Няма как човек да изгради такава компания, каквато изградихме ние с Оуен, ако не е готов да играе твърдо.