— Не се съмнявам в това ни най-малко.
— Правил съм каквото се е налагало. Но си имах свои собствени принципи и се придържах към тях. И Бог ми е свидетел: никога не съм се възползвал от никого, който е бил по-слаб от мен, и от никого, който не е знаел как се играе тази игра.
Клеър реши, че той казва истината.
— Звучи ми достатъчно справедливо — промълви тя. — Но трябва да признаеш, че тези принципи ти оставят известна възможност за увъртане.
— Няма да споря. Но не съм използвал тази възможност за увъртане, за да се обаждам на хората в Сан Франциско и да им казвам да не те наемат на работа.
— Добре, вярвам ти.
Той я погледна.
— Прояви малко здрав разум, Клеър. Не изглежда вероятно да получиш по-добро предложение от някого друг.
— Знам. Точно затова мисля да започна свой бизнес.
— Всъщност защо се насочи към благотворителните фондации?
— Това не беше първият ми избор, но трябва да призная, че се оказа доста удовлетворяваща алтернатива. — Тя замълча за момент. — Поне до неотдавна.
— А кой беше първият ти избор?
Тя се поколеба, после реши, че няма да стане нищо, ако му каже истината.
— През последните няколко години си мечтая за работа в „Джоунс и Джоунс“.
Арчър видимо се изненада.
— Искала си да правиш разследвания за „Джоунс и Джоунс“?
— Мислех, че ще е вълнуващо и идеален начин да използвам таланта си. От няколко години кандидатствам за работа в калифорнийския им клон на всеки шест месеца.
— Безуспешно, доколкото разбирам.
— Надутият глупак, който ръководи този клон, Фалън Джоунс, винаги отхвърля молбите ми за работа.
— Надутият глупак? — примигна Арчър.
— Предполагам, че това е подходящо описание за човек, който очевидно е твърде глупав да осъзнае колко много бих могла да допринеса за „Джоунс и Джоунс“.
— Ясно.
— Всеки път, когато кандидатствам, получавам в отговор писмо, в което пише, че в момента нямат незаети позиции. Не е необходимо човек да е със способности на детектор на лъжата, за да разбере, че това са измислици. Фалън Джоунс е решил, че чувствителността ми е прекалено деликатна за тази работа.
— Как използваш таланта си в полето на филантропията?
— Там има много измамници и мошеници, които са готови на всичко, за да пипнат част от парите на фондациите. Просто аз случайно съм с уникалната способност да разкривам всички такива измамници. Точно това правех за своите работодатели допреди шест месеца.
Арчър се замисли.
— Трябва да ти е било трудно през всичките тези години да живееш с това твое умение.
— Мама и леля Мей се погрижиха да получа помощ от един много добър психолог. Доктор Окслейд ми помогна да се науча да контролирам уменията си.
— Онзи твой годеник… той беше ли член на „Аркейн“, имаше ли дарба?
— Не.
— А изобщо разбра ли, че в теб има нещо по-особено?
— Не мисля. Поне не в смисъла, който ти придаваш на въпроса си.
— Значи по-добре, че сте се разделили. Толкова силен талант като теб щеше да е нещастен с някой без вродена чувствителност.
Клеър не каза нищо. Имайки предвид факта, че не беше много вероятно тя да намери друг човек с паранормални способности, който да рискува да се ожени за нея, не виждаше какво изобщо да каже.
— Защо си толкова сигурна, че не можем да работим заедно в моята фондация? — попита Арчър след малко.
— Интуицията ми подсказва. — Тя замълча за миг. — Арчър, ако ми правиш това предложение, защото чувстваш вина заради миналото, забрави. Ти не си виновен, че не си знаел за съществуването ми.
— Напротив.
Тя го погледна, изненадана.
— Защо казваш това? Мама ми обясни, че е напуснала работата си и Аризона четирийсет и осем часа след като сте прекарали вашата единствена нощ заедно. Каза, че никога повече не се е свързвала с теб.
— Трябваше да я потърся — каза Арчър. — Да се уверя, че е добре. Но всъщност нейното внезапно изчезване направи живота ми много по-прост. По онова време си имах достатъчно проблеми. Съсредоточих се върху това да ги разреша.
— Какви проблеми?
— Компанията преминаваше през труден период. Двамата с Майра изживявахме криза. Докато успея да задържа главата си над водата, беше минала повече от година.
— Съсредоточил си се върху бъдещето, а не върху миналото.
— Не гледам назад много често — каза Арчър. — Не ми е в стила. Казах си, че е почти невъзможно майка ти да е забременяла онзи единствен път и че ако беше забременяла, със сигурност щеше да ми го съобщи. Повечето жени в нейната ситуация биха дошли да претендират за дела на детето си. А тя щеше да има пълно право да го направи.