— Мама е много горда и независима жена.
— Помня. — Арчър се усмихна тъжно. — Сигурно точно това ме привлече в нея. Това и фактът, че беше страхотен счетоводител. Както и да е, тя никога повече не се свърза с мен и аз реших, че това е краят на историята.
— Миналото си е минало. Разбирам и приемам, че чувстваш известна отговорност да ме подпомагаш финансово. Уважавам желанието ти. Оценявам го. Но не е необходимо. Аз мога да се грижа за себе си.
— Никога не съм казвал, че не можеш. Но какво лошо има в това да приемеш работа при мен, по дяволите?
Клеър чу шум от кола на алеята.
— Това сигурно е човекът от фирмата за коли под наем.
— Не отговори на въпроса ми.
Клеър взе чантата си и се изправи.
— Нищо няма да се получи.
Той стана и се обърна с лице към нея.
— Преди да побегнеш, обещай ми, че поне ще обмислиш предложението ми.
— Това не е добра идея, повярвай ми.
— Днес идеята ти дойде като гръм от ясно небе. Нямаше възможност да я обмислиш сериозно.
— Не смятам, че…
— Четирийсет и осем часа — прекъсна я той бързо. — И остани тук, докато мислиш. Прекалено много ли искам?
— Защо трябва да остана тук, докато обмислям предложението ти?
— Защото ако се върнеш в Сан Франциско, ще ти бъде по-лесно да кажеш „не“ — отвърна той. — Освен това, независимо дали ти харесва или не, аз съм твоят баща. Дължиш ми поне да обмислиш внимателно това, за което говорихме.
— Тя се усмихна неволно.
— Никога не пускай клиента да си тръгне с отказ, така ли? Поздравления. Изкара шестица по бизнес психология за начинаещи.
За пръв път очите на Арчър грейнаха, развеселени.
Той се усмихна.
— Скъпа, правя сделки още от преди ти да се родиш.
Клеър осъзна, че току-що е зърнала за миг онзи Арчър Глейзбрук, когото майка й беше познавала. Преди трийсет години трудно би се намерила жена, която да му устои. Тя се поколеба. Това беше грешка.
— Четирийсет и осем часа — настоя Арчър. — Само за това те моля. Пък и така и така си дошла чак дотук, не може да не искаш да прекараш малко време с Елизабет. Просто ми дай два дни, за да ти демонстрирам някои от идеите си за фондацията.
— Сериозно си решил да я основеш, така ли?
— Да.
— Добре — каза Клеър. — Ще остана два дни. Можеш да ми покажеш плановете си. Но не поемам никакви ангажименти. Това ясно ли е?
— Напълно.
— Довиждане, Арчър.
Няколко минути по-късно тя вече беше зад кормилото на колата, с която бяха заменили предишната. Докато караше по алеята, на няколко пъти поглежда в огледалото за обратно виждане, съзерцавайки голямата къща, в която бяха израснали сестра й и брат й.
Арчър изпрати с поглед малката кола, която пое по главния път. Замисли се, че през целия си живот беше знаел накъде върви. Целите му бяха ясни: пари, успех, власт, жената, която обичаше, и наследниците, на които щеше да остави съграденото. Беше постигнал всичко набелязано от него, устремен към целите си, никога не бе поставял под въпрос взетите решения.
Не се гордееше с някои от нещата, извършени в миналото, но какво пък толкова. Не се мислеше за светец. Светците не успяваха да изградят финансови империи. Светците обикновено свършваха зле.
Той влезе обратно в къщата и се загледа в басейна. Както беше казал на Клеър, нямаше навик да се обръща назад. Живееше живота си, като винаги се фокусираше върху бъдещето. Но вече не можеше да се преструва, че това, което беше започнал да нарича мислено своята „загубена година“, изобщо не се е случвало.
Фирмата, основана от двамата с Оуен, тръгна към провал две години след сватбата му с Майра. Икономиката се изнасяше в южна посока. Бизнесът почти не съществуваше. Банкрутите бяха повсеместни. Бащата на Майра, сенаторът, който изпитваше съмнения относно брака на дъщеря си още от самото начало, започваше да намеква недвусмислено на дъщеря си, че няма да е зле да се разведе.
Майра беше ходила с Оуен, преди Арчър да успее да я омае. Когато нещата тръгнаха на зле, той се питаше дали тя не съжалява за решението си.
По някое време, насред бъркотията от надвисналата катастрофа, Арчър се озова в командировка със своята млада, привлекателна главна счетоводителка — Гуен Ланкастър. Гуен имаше силна паранормална чувствителност и дарба да открива модели във финансовите данни, които объркваха повечето хора. Тя беше причината той да замине на тази командировка. Гуен беше открила евентуална възможност за сключване на договор. Ако действаха бързо и ако Арчър успееше да убеди клиента да избере „Глейзбрук Инкорпорейтид“, можеше да успеят да избегнат финансовата пропаст.
Арчър сключи сделката, като очарова клиента със стратегия за изграждане на скъп търговски център.