Онази вечер двамата с Гуен вечеряха сами в ресторанта на евтиния мотел, в който бяха отседнали, и вдигнаха тост за бъдещето на фирмата. След единия тост последва друг и преди да се усети, Арчър вече разказваше на Гуен, че бракът му е на път да се разпадне. Гуен му съчувстваше. В крайна сметка стигнаха до леглото.
Сутринта Гуен осъзна каква огромна грешка са допуснали още преди Арчър да я осмисли.
— Ти извика нейното име — каза Гуен, гледайки го в напуканото огледало на тоалетката, докато слагаше едната си обица. Усмихна се тъжно. — Обичаш я. Винаги ще я обичаш. Върни се при нея.
— Ами ти? — Чувстваше се безпомощен.
— Аз подавам заявление за напускане, смятано от този момент. — Сложи и другата си обица. — Вече не мога да остана във фирмата. И двамата сме наясно с това.
Тя нае кола до Финикс, за да не пътува в един и същи самолет с него. Той не я видя повече, макар да научи, че се е върнала в офиса — колкото да разчисти бюрото си. Впоследствие чу, че е заминала за Сан Франциско при леля си, докато си търси нова работа. Арчър не се тревожеше, че тя няма да си намери добра работа. Гуен имаше вроден талант за счетоводство.
Естествено Майра разбра какво се е случило още в мига, в който той се върна. Тя също членуваше в „Аркейн“, макар да се опитваше да пренебрегва този факт, доколкото е възможно. Баща й, сенаторът, бе много педантичен в това отношение. Беше внушил на семейството си, че тяхната принадлежност към група от хора, които убедено вярват в паранормалното, трябва да се пази в дълбока тайна. Гласоподавателите не харесваха политици, които твърдят, че притежават необичайни способности.
Майра веднага направи това, което сбъдна най-ужасния му кошмар. Тя подаде молба за развод. Арчър прекара следващите няколко месеца в пълзене на колене пред нея, като в същото време се опитваше да убие болката с работа върху проекта за търговския център.
Ожениха се повторно и девет месеца по-късно се роди Елизабет. Почти по същото време търговският център беше завършен навреме и в рамките на бюджета. Глейзбрук стъпи на краката си и доби силни позиции на пазара за развитие на недвижими имоти в Югозапада.
Повече не обърна глава назад.
Допреди осем месеца тази тактика му вършеше чудесна работа. Но понякога миналото се завръща и те удря толкова силно, че не успяваш да се задържиш на краката си.
10.
Клеър чу познатата мелодия на телефона си точно когато прекосяваше Стоун Кениън. Отби встрани, бръкна в чантата си и извади апарата.
— Къде си? — попита Джейк.
— Тъкмо си тръгвам от Стоун Кениън в лъскавата си нова кола под наем.
— Мислех, че се бяхме разбрали аз да те закарам до там за размяната на колите.
Клеър се усмихна.
— Любопитно. Не помня да съм се съгласявала с такова нещо. Помня само, че получих съобщение, в което ми казваше, че ще ме вземеш и ще ме закараш до Стоун Кениън. Ходих на закуска с Елизабет. Тя беше така любезна да ме докара дотук.
Мълчанието се проточи, докато той осмисляше чутото. Клеър не можеше да определи дали Джейк е раздразнен, развеселен или просто изненадан, че тя не е обърнала внимание на инструкциите му.
— Получаването на указания не ти понася, а? — каза той с равен глас и някак замислено.
— Обикновено нямам проблем да се съобразявам с нечии указания. Имам проблем със заповедите.
— А какво е положението с поканите? Приемаш ли такива?
Някакво леко пърхащо усещане блесна в нея. Тя веднага го потуши. Не трябваше да забравя, че Джейк работи за Арчър. Имаше си работа не с един, а с двама мъже със силна воля, всеки със собствените си цели. Тук беше царството на каубоите, а тя беше от Сан Франциско.
— Зависи от поканата — каза предпазливо.
— Ще вечеряш ли с мен довечера?
Устата й пресъхна.
— Там ли си още? — попита той след малко.
— Да.
— Ще получа ли отговор?
— Да.
— Благодаря — каза Джейк. — Към пет и половина ще изпратя кола да те вземе от онзи приют, в който си отседнала. Ще ти трябва почти час да стигнеш дотук.
— Чакай — прекъсна го тя бързо. — Имах предвид: да, ще получиш отговор. Не съм казала, че отговорът е „да“.
— Какъв е отговорът?
— Преди да ти го дам, искам да се закълнеш в честта си на консултант, че тази покана идва само и единствено от теб и че не правиш това, защото Арчър те е помолил да го направиш.
— Моята чест на консултант? — Той прозвуча развеселен. — Давам ти дума, че те каня на вечеря, защото искам да вечерям с теб. Не защото баща ти ме е помолил да те развличам.
Клеър реши, че звучи искрено. Но нейната паранормална чувствителност не се подчиняваше на усложненията на модерните технологии. Беше се научила по трудния начин, че телефоните, електронната поща и другите разновидности на електронни комуникации правят преценките й ненадеждни.