Въпреки това нетърпението изригна в нея. Някои рискове определено си струваха.
— Добре — каза тя. — Да. Благодаря. Очаквам с нетърпение вечерта.
— Аз също.
Клеър затвори телефона. Когато погледна в огледалото за обратно виждане, преди да се върне на пътя, с изненада откри, че се усмихва.
После я споходи една ужасяваща истина. Не беше дошла в Аризона, подготвена за среща с очарователен мъж. Единствените дрехи, които имаше, бяха строгият черен костюм, съсипан от потапянето в басейна, два чифта черни панталони и две тениски.
Трябваше да отиде по магазините.
Телефонът й иззвъня отново два часа по-късно, точно когато слезе по стълбището и влезе в паркинга на търговския център. Доста време тършува, докато успее да открие телефона в чантата, защото в ръцете си държеше торби с покупки.
— Ало?
— Аз съм, Елизабет. Къде си?
— В един търговски център.
— Ходила си по магазините без мен? Как можа?
— Беше спешен случай — обясни Клеър. — Поканиха ме на вечеря довечера.
— Кого другиго познаваш в този град, освен мен? — попита Елизабет.
— Оказва се, че познавам Джейк Солтър.
— О, боже!
— Да, и моята първа реакция беше същата. Бях сигурна, че Арчър го е накарал да ме покани, но Джейк се закле, че не е така.
— Вярваш ли му?
— Той ме покани по телефона. Знаеш, че не мога да се доверя на преценката си, освен когато съм лице в лице с човека. Явно ще разбера довечера.
— Знаеш ли, това е много интересно.
— И аз така си помислих.
— Не би ми хрумнало, че Джейк Солтър е твой тип.
— Кой знае какъв е моят тип?
— Това е вярно — съгласи се Елизабет. — Довечера си води бележки. Ще искам подробен отчет утре сутрин.
— Разбира се.
— Научи ли какво иска татко?
— Планира да основе благотворителна фондация. Иска аз да я ръководя.
— Шегуваш се! Не е споменавал нито дума за фондация. Чудя се дали мама знае.
— Каза, че единствено с Оуен е обсъждал това.
— Е, не е изненадващо — каза Елизабет. — След всичките им години в бизнеса той се доверява на мнението на Оуен за всичко, свързано с пари.
Клеър тръгна по пътеката между паркираните коли, опитвайки се да си спомни точния цвят на колата под наем. Беше с някакъв сребристосив оттенък, едновременно неутрален и напълно незапомнящ се. Защо не боядисваха колите под наем в шокиращо розово или изумрудено зелено, за да ги запомняш лесно и да ги откриваш в непознати многоетажни паркинги?
— Не съм сигурна каква всъщност е мотивацията на Арчър да създаде благотворителна фондация — продължи Клеър. — Като много други богати хора, той сигурно си мисли, че това е страхотен начин да контролира състоянието си дори след смъртта си.
— Звучи ми типично за него.
— Ако случаят е такъв, имам лоши новини за него. Всеки благотворителен тръст или фондация могат да променят целите или програмата си след смъртта на основателя си.
— Може би той мисли, че ще успее да контролира бъдещето, ако постави теб начело на фондацията.
— Може би. — Клеър забеляза една позната на вид малка кола и се отправи към нея.
— Какво ще правиш? — попита Елизабет.
— Първата ми реакция беше да кажа не просто „не“, а „не, в никакъв случай“.
— Естествено.
— Назначаването ми за директор на фондацията е неговият начин да ме компенсира за миналото. А това определено не ми допада.
— Пак гордостта ти взема връх.
— Давам си сметка. След като прекарах два часа в шопинг терапия и направих така, че да затъна още по-дълбоко в черната яма на дълговете по кредитната си карта, започнаха да ми хрумват и други мисли.
— Клеър, това е чудесно! Много ми харесва идеята ти да ръководиш фондацията „Глейзбрук“.
— Нямах предвид да приема директорското място — бързо я прекъсна Клеър. — Знам, че това не е добър вариант. Двамата с Арчър ще се караме постоянно. Но си мисля да създам своя собствена консултантска агенция.
— Наистина ли?
— Ще ти разкажа за идеята си по-късно. Но ако все пак започна свой бизнес, фондацията „Глейзбрук“ би могла да стане първият ми клиент.
— Добре, и така става — съгласи се Елизабет. Ентусиазмът отекна в гласа й. — И в двата случая ще прекарваш много повече време тук, в Аризона. Ще можем да се виждаме доста по-често.
— Това и на мен ми харесва — каза Клеър.
Тя спря пред сребристата малка кола. Тапицерията на седалките беше синя. Клеър беше почти сигурна, че в наетата от нея кола тапицерията е бежова.