Докато вървеше към входната врата, бързо се огледа наоколо. Къщата бе един от множеството елегантни, но непретенциозни домове, разпръснати из Стоун Кениън. За разлика от къщата на Глейзбрук, която се намираше до игрище за голф, тази беше заобиколена от открита пустиня.
Вратата се отвори, преди тя да почука. Джейк застана на входа в черен панталон и тъмносиня риза с разкопчана яка и навити ръкави. Клеър забеляза, че не е сложил очилата си.
Той я огледа от главата до петите и оцени елегантната черна рокля, оголваща раменете й, и високите кожени сандали. Мъжко одобрение и нещо, което Клеър разпозна като чувствена възбуда, направиха погледа му още по-тъмен. Възбудата, която изпълваше и нея, се засили и косъмчетата на тила й настръхнаха.
— Страхотна рокля — каза Джейк.
— Благодаря. Имаш късмет да я видиш цяла. — Тя влезе в антрето. — За малко не беше прегазена от една кола на паркинга на търговския център, от който я купих днес следобед.
— Така ли? — Той затвори вратата и се обърна към нея. — Какво се е случило?
— Някакъв глупак с огромен джип или не ме видя, докато вървях към колата си, или реши да си играе на котка и мишка. Наложи се да се метна по очи, за да се махна от пътя му, при което изтървах покупките си, но за късмет нищо не пострада.
Изражението му се напрегна.
— Добре ли си?
— Да. Няма ми нищо. Просто за момент изпаднах в шок.
— Толкова близо ли беше?
— Поне така ми изглеждаше в онзи момент, макар че може и да съм преувеличила инцидента, погледнато в ретроспекция. Имам развинтено въображение.
— Успя ли да огледаш колата?
— Почти не. Беше голяма. Последен модел. Като всички останали коли на паркинга беше сребристосива. — Клеър се усмихна. — Не се тревожи за това, Джейк. Сигурно някой тийнейджър си е играел или пък шофьорът на джипа е говорел по телефона. Както и да е, нямаше сериозни поражения. — Инцидентът на паркинга беше последното нещо, за което искаше да говори тази вечер. Опита се да смени темата. — Хубава къща си наел.
Той проследи погледа й и огледа теракотените плочи на пода, средиземноморско жълтите стени и тъмните дървени греди, сякаш не ги беше забелязал досега.
— Отговаря на изискванията ми и не е далече от офисите на Глейзбрук — обясни. — Искаш ли чаша вино?
— С удоволствие.
— Заповядай насам.
Той я поведе по бял коридор, който разделяше дневната и библиотеката. Минаха през сводест отвор и влязоха в голяма кухня, в която блестяха множество модерни и сложни домакински електроуреди.
Клеър се закова на място.
— Ухааа! Тук може да се снима кулинарно предаване.
Той отвори вратата на специалния шкаф за изстудяване на вино и извади една бутилка.
— Кухнята беше една от причините да избера това място.
— Обичаш ли да готвиш?
Той остави бутилката на големия плот в средата на кухнята и се зае да вади тапата с тирбушона.
— Ако не готвех, трябваше да се храня навън всяка вечер или да си поръчвам храна за вкъщи.
— Можеш да си позволиш готвачка — изтъкна тя.
— Предпочитам нищо да не смущава уединението ми, когато съм вкъщи. Освен това за мен готвенето е вид релаксация.
Клеър направи няколко крачки напред и спря от другата страна на кухненския плот.
— И аз обичам да готвя. Но когато човек живее сам…
— Знам. — Той остави извадената тапа на плота. — Част от удоволствието от храната е в това да я споделяш.
Напълни две чаши с вино и й подаде едната.
— За споделените удоволствия — каза той и леко чукна чашата си в нейната.
Тя се усмихна.
— За споделените удоволствия.
Клеър отпи, наслаждавайки се на охладеното отлежало бяло вино. Когато вдигна поглед, откри, че Джейк я наблюдава много съсредоточено. Внезапно се смути от интимността на ситуацията. Тя беше на негова територия, пиеше вино, което той й беше налял. Защо това я караше да трепери?
Джейк й подаде чашата си, разваляйки магията.
— Ще я отнесеш ли навън вместо мен? Аз ще донеса брускетите.
Тя отнесе двете чаши навън през отворената плъзгаща се стъклена врата. Крилата на къщата обграждаха от три страни вътрешен двор и басейн. От четвъртата страна имаше декоративна ограда от ковано желязо и порта, които единствени отделяха сградата от дивия пустинен пейзаж.
Джейк я последва, носейки дървен поднос.
Настаниха се върху две градински кресла с меки възглавнички. Дневната горещина беше намаляла до приятна температура. Отвъд желязната ограда пустинята бе обгърната от дългите сенки на сумрака.
Клеър си взе брускета, чудейки се как нещо толкова просто като препечена филийка хляб, намазана с качествен зехтин, поръсена с малко сол и покрита с нарязани на ситно домати и босилек, може да е толкова вкусна.