— Това не те ли смущава?
— Аз също съм с десета степен, забрави ли? Какво стана с брака ти?
Той протегна крака и зае замислена поза.
— Доколкото си спомням, около три месеца след сватбата тя започна да се оплаква, че съм прекалено покровителствено настроен и че се опитвам да направлявам живота й.
— Да отгатна ли? Преди сватбата това твое отношение й се е струвало много романтично.
— Не знам. Мога само да кажа, че до този момент не беше споменавала този проблем.
— Някакви други оплаквания?
— Май споменаваше и нещо, че съм прекалено настоятелен.
— Прекалено настоятелен?
Той я погледна.
— В леглото.
— О! — Клеър отпи голяма глътка вино и трудно преглътна. — Ясно.
— Четири месеца след сватбата започна да казва, че има нужда от повече лично пространство. На шестия месец се свърза с бракоразводен адвокат.
— Бракът ти е траял само шест месеца?
— Беше пълен провал от самото начало. — Той отпи от виното си. — Трябваше да го предвидя. Експертите винаги казват, че хората със силни паранормални таланти не се погаждат добре с партньори без такива способности. Колкото и да не ми се иска да го призная, мисля, че са прави.
— Може би. — Тя се облегна назад в креслото си. Виното започваше да й въздейства. Чувстваше се много по-отпусната и спокойна, отколкото преди няколко минути. И много по-проницателна. — Но в твоя случай не съм толкова сигурна, че бракът ти се е провалил само защото си се оженил за жена извън организацията.
Той повдигна едната си вежда.
— По-добра версия ли имаш?
Тя се загледа в проблясващия басейн.
— Ти си властен тип. Не си виновен за това. То е част от природата ти.
Джейк не направи никакъв коментар. Вдъхновена от липсата на контрааргументи, Клеър се развихри:
— Според мен бившата ти жена вероятно е казвала истината, когато е твърдяла, че се опитваш да ръководиш живота й. Ти си свикнал да направляваш нещата. — Повдигна пръст. — Но не инстинктите ти са били проблемът, нито пък намеренията ти. Истинският проблем е бил, че тя не е знаела как да отстоява позициите си с теб.
— Така ли мислиш? — попита със странен глас Джейк.
— Навярно не е можела да установи граници, когато се е налагало да те постави на мястото ти. Така че в крайна сметка се е паникьосала и е избягала, оставяйки те объркан, озадачен и недоумяващ къде, по дяволите, си сбъркал.
— Звучиш много уверена в анализа си.
— Да. — Тя кимна. В момента се чувстваше безкрайно мъдра. — Ти си от така наречените алфа мъже — водачите на групата. Проблемът е, че в съвременния свят няма достатъчно групи, които да бъдат водени, така че естествените ти таланти се прилагат към това, което попадне в орбитата ти — семейство, съпруга, бизнес, каквото и да е.
Последва мълчание.
Клеър се обърна, за да види как Джейк приема гениалните й анализи. Студени тръпки я полазиха, когато осъзна, че той я гледа с невъзмутимо загадъчно изражение.
— Как разбра? — попита той спокойно.
Тя се прокашля.
— Извинявай. Просто предположение, нищо повече.
— Как разбра? — Този път въпросът прозвуча отчетливо опасен.
— Че имаш много по-силен талант, отколкото другите подозират? — Вълна от смущение прониза приятната замаяност от виното. — Хм, изобщо не е толкова трудно да се досети човек. Всъщност е очевидно.
— Не, не е очевидно. — Той остави недопитата си чаша вино на масата. — И не е отбелязано в архивите на „Аркейн“, поне в общодостъпните. Така че как разбра?
— Започвам малко да се обърквам, Джейк. Какво точно е тайното във факта, че си властен тип, който обича да командва?
— Имах предвид коментара ти за алфа мъжа. Не се опитвай да се измъкнеш! Ти знаеш, нали?
Клеър най-после осъзна какво има предвид той.
— А, разбирам. Ти си ловец.
Дори не примигваше с очи, пронизваше я с поглед като безмилостен хищник.
— Да.
— Всъщност не бях се досетила за това. Само знаех, че си с много силни способности.
Ъгълчетата на очите му се напрегнаха почти незабележимо. Тя се прокашля.
— Е, трябва да признаеш, че този факт определено обяснява малкия ти проблем с брака. Всички знаят, че ловците трудно си намират партньори.
— Според някои това е, защото нашият тип чувствителност е прекалено примитивна. — Всяка негова дума звучеше като нагорещена. — Едно време са ни наричали „атавистични“, някои хора още използват това определение.
— Можеш да го превъзмогнеш. Всички ние сме примитивни под повърхността. Затова е цивилизацията, нали?
— Цивилизацията невинаги върши работа.
— Може би не, но определено превъзхожда всички други варианти. — Тя се намръщи при вида на почти празната чиния. — Ще изядеш ли последната брускета?