Не последва отговор на този съвършено любезен според нея въпрос. Когато вдигна очи, откри, че Джейк продължава да я изучава с поглед, който я смущаваше.
— Какво?
— Това не те притеснява.
— Фактът, че си ловец? Не. Даже ми действа успокояващо.
— Защо?
— Обяснявам си защо трябва да лъжеш толкова много. Аз уважавам тайните, Джейк. И мога да ги пазя. Повярвай ми. Кажи сега за последната брускета.
— Хапни я ти.
— Благодаря. — Тя грабна брускетата и отхапа лакомо. — От ходенето по магазините да си търся рокля и опита да ме прегазят на паркинга не ми остана време за обяд. Умирам от глад.
— Вечерята ще бъде готова скоро.
— Чудесно. — Тя пийна малко вино, дояде брускетата и се облегна назад, наслаждавайки се на спускането на нощта.
— Ловците с десета степен често карат останалите екстрасенси да се чувстват неловко — каза Джейк след известно време.
— Хей, искаш ли да ограничиш социалния си живот до пълна нула? Кажи на всички, че си детектор на лъжата.
— Мога да си представя.
— Аз бих обвинила мъжете от рода Джоунс за отрицателното отношение към ловците. Тези, които са преки наследници на основателя.
— Защо смяташ, че те са отговорни за лошия имидж на ловците?
— Не всичките са били ловци, но някои все пак са били и с течение на времето са се превърнали в легенди в организацията, нали?
— Чувал съм за това — съгласи се той.
— Всичко това е хубаво. Всяко общество се нуждае от своите легенди. Но проблемът с някои легенди е, че те се състоят от малко истина, обвита в много пластове лъжи. След известно време лъжите напълно скриват истината и всички започват да вярват на лъжите. С ловците се асоциира един определено опасен имидж, защото в много от историите за онези Джоунс, които са били ловци, има насилие.
— И?
Тя пак отпи от виното си.
— Според мен ловците по принцип страдат от лоша слава заради проклетите Джоунс. Ако те бяха избрали нормални, обикновени кариери — като теб, вместо да преследват лошите, никой нямаше да се впечатлява, че някой бил ловец.
— Не мислиш ли, че това обяснение е доста опростено?
— Изглежда ми разумно.
Той не оспори това. След малко попита:
— А твоят годеж също ли се развали заради способностите ти?
— Не. Аз се справих доста добре с прикриването им. Развали се заради случилото се в Стоун Кениън.
— Убийството на Макалистър?
— Да. Между нас казано, мисля, че някой точно оттук, от Стоун Кениън, се е обадил на Грег и го е предупредил, че е сгоден за жена, която убива с брадва.
— Макалистър не беше убит с брадва.
— Подробности — махна с ръка тя. — Същественото е, че годеникът ми си имаше добро основание да се уплаши.
— Така ли стана?
Клеър се намръщи.
— Ами да. Ти какво би направил на негово място?
— Ако имах въпроси, щях да отида на лов.
Тя се усмихна и отпи от виното си, после бавно остави чашата.
— Моля?
Той протегна ръка и се загледа в басейна.
— Чу ме.
— На лов за какво?
— За отговори. — Той взе чашата си и допи останалото вино.
— Невинаги има отговори. Това не са въпроси относно някой пенсионен фонд. Според полицията Брад е бил убит от крадец. А такива престъпления са много трудни за разкриване. Възможно е убиецът да се намира в затвора за някое друго престъпление.
— Вярваш ли в това?
Ставаше й малко трудно да диша. Тя отпи нова глътка вино с надеждата да успокои нервите си.
— Поне ми действа успокояващо мисълта, че убиецът вече не ходи по улиците.
— Не изглеждаш особено спокойна. Предполагам, дължи се на факта, че според теб убиецът не е в затвора.
Как разговорът се беше отклонил в такава опасна територия? Със сигурност — неслучайно. Беше време за атака.
— Защо се интересуваш толкова много от смъртта на Брад? — попита тя спокойно.
— Защото се интересувам от теб, Клеър Ланкастър. Случилото се със съпруга на сестра ти е повлияло силно на твоя живот. Струвало ти е годеника и работата. Причина е все още да си безработна. Ето защо съм любопитен.
Тя не смееше да помръдне.
— Защо се интересуваш от мен? Защото Арчър ти е клиент ли?
— Не, Клеър. — Той се усмихна бавно и за миг тя зърна ловеца под повърхността. — Интересът е личен.
12.
Инцидентът в паркинга беше безразсъден, глупав, потенциално катастрофален, даваше си сметка Валъри. Тя още трепереше.
Беше направила грешката да се поддаде на импулса и неустоимата възможност. Не трябваше да се случва повторно.
За щастие не беше успяла. Ами ако беше? Да, Клеър щеше да е мъртва или тежко ранена и това щеше да донесе на Валъри огромно удовлетворение. Но щяха да възникнат толкова много проблеми. Например как щеше да прикрие пораженията по колата? Оуен със сигурност щеше да иска обяснение за тях. А по бронята щеше да е останала кръв или някакви други следи, които криминолозите биха могли да открият.