С напредването на месеците тя доразви историята, усъвършенствайки я с допълнителни телефонни обаждания до всеки от евентуалните нови работодатели на Клеър. Нямаше проблем да се научат имената на благотворителните организации, които обмислят кандидатурата й — кръгът на тези организации в района на Сан Франциско беше относително малък.
Не, тя уверяваше последователно всеки скандализиран директор. Нямало твърди доказателства, уличаващи Клеър Ланкастър, но в определени кръгове в Стоун Кениън било известно, че тя е имала интимна връзка с жертвата. Също така било всеизвестно, че Арчър Глейзбрук е пуснал връзките си, за да отърве незаконородената си дъщеря от затвора. Разбира се, той направил само каквото се налагало. Трябвало да пази репутацията на семейството си. Но всички знаели истината.
Телефонните обаждания, провалили годежа на Клеър и възможностите й за кариера, бяха постигнали известна справедливост. Но сега, помисли си Валъри, тя трябваше да приеме факта, че точно тези обаждания са причината Клеър да се върне в Стоун Кениън. Снощи Оуен й обясни, че Арчър ще основава своя благотворителна фондация само за да осигури работа на Клеър.
Това беше прекалено. Планът за отмъщение се бе обърнал срещу Валъри. Клеър щеше да излезе от ситуацията напълно изчистена. Щеше да има и парите, и влиянието на Глейзбрук зад гърба си.
Нямаше да е редно. Клеър трябваше да страда заради Брад. Трябваше да си плати.
Валъри се загледа в планините, опитвайки да се концентрира. Напоследък й беше трудно да мисли ясно. Отчаяно се нуждаеше да си поговори с някого.
Имаше само един човек, който разбираше болката й, само един човек на земята, който беше страдал не по-малко от нея заради смъртта на Брад.
Тя посегна към мобилния си телефон.
13.
Интересът е личен.
Това е истината, самата истина и само истината, помисли си Джейк. Твърде много истина. Той имаше строги правила по отношение на истината. Когато работеше, никога не я използваше в по-голямо количество от абсолютно необходимото. Истината често караше хората да се чувстват неловко. А това беше последното нещо, което му трябваше, докато е в Стоун Кениън. То щеше да усложни още повече крайно трудната мисия.
Разумно беше да постави известна дистанция между Клеър и себе си, докато завърши задачата, заради която бе дошъл тук. Но знаеше със сигурност, че това ще се окаже невъзможно. Не и сега.
Въпреки всички невидими светещи предупредителни червени светлини, не успяваше да устои на импулса да се сближи с Клеър. Нещо в него реагираше на увереното й държане, караше го да я желае на съвсем първично ниво. Изпитваше непреодолим копнеж да разбере как една жена, която очевидно бе свикнала да се бори за всичко, ще откликне в леглото на един мъж, който прилага същата техника в живота — мъж като него.
Вечерята насаме в къщата беше лоша идея и част от цяла поредица също толкова лоши ходове, както щеше да се окаже. Но той не можеше да се насили да съжалява, за който и да е от тях. Дотук с преимуществата на предвидливостта.
— Късно е. — Клеър остави празната чаена чаша и погледна часовника си. — Трябва да се връщам в мотела си. Шофьорът тук ли е още?
— Не. — Джейк се изправи, борейки се с неохотата да я пусне да си ходи. — Аз ще те закарам до мотела.
Той изкара БМВ-то си от гаража. Настанявайки Клеър на предната седалка, изпита собственическо задоволство от това незначително действие. Неговата жена в неговата кола. И щяха да се загубят заедно в нощта.
Когато седна зад кормилото, интимното уединение на купето го обгърна и подпечата обречеността му.
Но защо не се чувстваше ни най-малко разтревожен?
Вярно, че имаше правило да не спи никога с жена, замесена в случай, по който работи. И какво от това? Правилата се създаваха, за да бъдат нарушавани.
Разбира се, положението обикновено се усложняваше, когато станеше нещо такова, но какво толкова.
Клеър не каза почти нищо, докато Джейк се отдалечаваше от планината и караше към Финикс. Той не опита да я подтикне към разговор. Бяха говорили много тази вечер, на моменти ловко избягваха завоалираните въпроси на другия, ту се съгласяваха един с друг, ту не, усмихваха се на едни и същи иронични забележки…
Сега имаше възможност да видят дали могат да помълчат заедно.
Докато стигнаха до почти пустия паркинг на мотела, този въпрос беше намерил своя отговор. Мълчанието на предната седалка не ги бе разделило, реши Джейк. Даже му се стори, че усещането за близост е станало още по-силно. Винаги съществуваше възможността, колкото и да желае Клеър, да се окаже, че разчита погрешно сигналите, които тя излъчва. Все пак не му се вярваше да е така.