Спря близо до входа, слезе и изпрати спътничката си до фоайето.
Служителят от предната нощ стоеше на рецепцията. Вдигна поглед от списанието си и отправи на Джейк същата многозначителна мазна усмивка като преди. Джейк обмисли приятната перспектива да разкъса гърлото му със зъби.
— Ще изпратя дамата до стаята й — каза той вместо това.
Съвсем цивилизовано. Точно така — без кръв, без цапане, без забавление.
— Разбира се. Както кажете. — Мъжът отново се зачете в списанието си.
Джейк хвана ръката на Клеър и я поведе по стълбите, после по сумрачно осветения коридор, подразнен отново, също като предната вечер, от мисълта, че ще трябва да я остави на това място с този мръсен мокет и лошо боядисани стени.
Клеър отвори вратата и прекрачи през прага. Обърна се и погледна Джейк.
— Лека нощ. Вечерята беше страхотна.
— Радвам се, че ти е харесала. — Той опря длан на касата на вратата. — Сега ми обещай, че ще се преместиш от това място утре сутрин.
— Ще бъда тук само довечера и още една нощ — каза тя. — Няма смисъл да се местя.
— Ти си голям инат и не приемаш съвети, а? Харесвам такива жени.
Клеър отвори уста да отговори.
— Но прекаляваш — добави той, преди тя да успее да каже нещо. — Искам да напуснеш това място утре.
Тя го погледна замислено.
— Давам си сметка, че си свикнал да заповядваш, но май забравяш нещо в този случай.
— Какво?
— Че не работя за теб.
— Вероятно е за добро — каза той. — Защото имам чувството, че щеше да се наложи да те уволня.
— Защото съм инат ли?
— Не. За да мога да направя това.
Той стисна рамката на вратата, наведе се напред и я целуна. Внимаваше да не я докосва с ръце. Така й оставяше възможност да се отдръпне.
Клеър не отстъпи назад. Устните й бяха меки и отвръщаха на неговите. Знаеше какъв е и не се страхуваше от него. Всъщност той май й харесваше.
Желанието се разпали в него — горещо и настойчиво.
Прекрачи прага, без да отделя устните си от тези на Клеър, и ритна вратата зад себе си.
Постави ръцете си върху тялото й, придърпа я към себе си, за да задълбочи целувката. Чу я как издава приглушен настойчив звук и усети пръстите й около раменете си. Тя вкопчи ръце в тях, напрегна се и го притисна силно към себе си.
Реакцията й разбуди всичките му сетива. Толкова близо до нея, той усещаше силата й. Знаеше обаче, че вероятно и тя усеща неговата. Ефектът бе опияняваща възбуда, каквато не бе изпитвал никога преди. Онази част от него, която никога не губеше контрол, внезапно бе побягнала на свобода.
Той побутна леко Клеър назад със смътната идея да стигнат до леглото й. Но в първите хаотични мигове на целувката бе загубил ориентацията си. Клеър спря рязко, опряла гръб в стената, а не в матрака. Тъй като я желаеше отчаяно, стисна китките й и ги притисна от двете страни на главата й.
В отговор тя започна леко да хапе шията му. После го измъчи още повече, притискайки вътрешната страна на крака си към външната страна на прасеца му. Той усети острия ток на обувката й през панталона си. Чувственото предупреждение бе най-еротичното предизвикателство в живота му досега. Беше цяло чудо, че не свърши в този момент.
Отвърна на атаката й, като стисна и двете й китки с едната си ръка и ги задържа над главата й. Така освободи другата си ръка — с нея разкопча шнолата от косата й. Копринените кичури се спуснаха между пръстите му. Той ги стисна и така я принуди да държи главата си неподвижна, за да я целуне отново, този път с отворена уста. Искаше да усети вкуса й, да вдиша същността й.
Клеър се извиваше неспокойно в ръцете му. Той я притисна с бедра към стената и така й показа колко силна е възбудата му. Тя реагира с гърлено стенание. Острият й ток се заби в крака му.
Джейк плъзна ръка към сладките извивки на гърдите и кръста й, чак до ханша. После спря и я притисна, наслаждавайки се на стегнатата и щедра женствена плът.
Клеър дишаше учестено. Бързите, горещи, задавени поемания на дъх показваха, че той определено не е единственият пламнал в тази стая.
Когато вдигна глава, видя, че тя го гледа със замъглени очи. Осъзна, че е изненадана от собствената си реакция.
— Какво? — попита той усмихнат. — Не видя ли, че този товарен влак се носи право към нас през цялата вечер?
— Не е заради това. — Клеър поклати глава, сякаш искаше да проясни мислите си. — Просто не бях осъзнала как… Няма значение.
— Аз пък знаех, че ще стане така — каза той, притиснал устни към нейните. — Разбрах го още щом те зърнах за пръв път.
— Така ли?
— Определено.