— Мисля, че мога да се досетя откъде е дошло оплакването — вметна Джейк.
— Госпожата в двеста и осем е малко нервна.
Джейк слезе по стълбите, замислен за две неща, които го смущаваха цялата вечер. Първото беше старанието на Клеър всички в Стоун Кениън, освен него и Елизабет, да смятат, че е отседнала в хотел край летището. Втората беше стресиращото й преживяване на паркинга на търговския център същия следобед.
Разглеждани поотделно, нито един от фактите не беше достатъчен, за да предизвика сериозна загриженост. За всеки от тях имаше разумно обяснение. След като бе станал свидетел на очевидното нервничене на Майра и неконтролируемия гняв на Валъри на партито предната вечер, разбираше защо Клеър не иска да разгласява адреса на мотела си. Валъри поне беше напълно способна да се появи без предупреждение и да предизвика сцена.
Инцидентът на паркинга пък можеше да се обясни лесно с някой невнимателен шофьор или побъркан тийнейджър, решил да се позабавлява, като подплаши сама жена.
Но комбинацията от двете събития го караше да се чувства неспокоен. Като се прибавеше и фактът, че при предишното си идване в града Клеър бе открила един труп, Джейк определено се изнервяше.
Когато стигна до фоайето, погледна часовника си. Показваше почти един часа през нощта. Подходящ момент за далновидни решения.
— Можете да ме регистрирате — каза той на мъжа. — Искам стая двеста и дванайсет, ако е свободна.
— Моля?
— Стаята от другата страна на госпожица Ланкастър. Свободна ли е?
— Ами да, но…
— Ще я взема.
— Боже, не знам. Това е малко необичайна ситуация.
— Имате проблем да регистрирате гост, който си плаща?
— Е, така формулирано…
Клеър беше облякла нощницата си и тъкмо придърпваше завивките на леглото, когато го чу да се връща по коридора. Знаеше, че е Джейк. Тежките му стъпки отекваха върху евтиния дървен под по начин, който не можеше да бъде сбъркан.
Изненадана, тя бързо изтича към вратата и я открехна леко. Видя как Джейк пъхна ключа в ключалката на съседната стая. В едната си ръка държеше малка кожена пътна чанта.
— Какво си мислиш, че правиш? — попита тя, шепнейки.
— Прекарвам нощта в третокласен мотел. — Той отвори вратата на стаята си и я погледна. — Не е мястото, което бих избрал, но чух, че поне е чисто.
— Джейк, не говориш сериозно.
— Повярвай ми, напълно сериозен съм. Ще се видим сутринта. — Той тръгна да влиза в стаята си.
Сетивата й потвърдиха, че наистина говори сериозно.
Клеър се наведе още малко навън, като внимаваше да скрие нощницата си зад вратата.
— Чакай — каза тя настойчиво. — Какво означава това?
Той подпря рамо на стената, скръсти ръце на гърдите и я погледна смръщено.
— Не ми харесва идеята да те оставя тук сама. Отказваш да се преместиш, следователно нямам избор и трябва и аз да остана тук.
— Това е абсурдно!
— Е, има и още един вариант.
— Какъв е той, за бога?
— Бих могъл да прекарам нощта в твоята стая вместо в тази, но нещо ми подсказва, че настроението се промени.
Клеър се изчерви. Той имаше право. Сега заслепяващата енергия на страстта бе избледняла до по-контролируемо ниво и тя си бе възвърнала здравия разум. Трябваше да обмисли това, което се случваше. Нямаше навик да прави див секс с мъж, когото познава само от два дни. Никога не си беше падала по случайни авантюри за една нощ. Когато сам си рожба на такава авантюра, се замисляш доста, преди да поемеш подобен риск. Освен това тя определено не беше свикнала да губи контрол над ситуацията, както се беше случило преди няколко минути.
Да, наистина й трябваше време, за да обмисли събитията.
— Много проницателно — отвърна тя и се намръщи при вида на пътната чанта. — Винаги ли си носиш багаж за пренощуване на чуждо място?
— Бил съм бойскаут. Приемам препоръката „бъди винаги готов“ съвсем сериозно.
Внезапно Клеър се почувства подразнена.
— Това често ли ти се случва?
— Шегуваш ли се? — погледна я засегнато той. — Не съм отсядал в такъв долнопробен мотел, откакто бях студент.
— Нямах това предвид и ти го знаеш.
— Поспи, Клеър. Сутринта ще те черпя закуска.
— Още един въпрос.
Той изчака.
Клеър се прокашля и понижи глас:
— Вярно ли е, че ловците могат да виждат в тъмното като котките и совите, или това е само част от легендата?
Усмивката му се разля бавно и лукаво.
— Ако се задържиш край мен, може и да ти кажа истината някой ден.
После влезе в стаята и затвори вратата.
Клеър също затвори вратата си, заключи със замах и се облегна на дървената ламперия. В следващите няколко минути се опитваше да проумее защо Джейк толкова твърдо е решил да я държи под око тази вечер. Със сигурност не защото се тревожеше от избора й на хотел. Мотелът не беше петзвезден, но не беше и мърлява дупка, въпреки всеобщото мнение по въпроса.