— Вече ми харесва — каза Клеър и развърза колана си. — Ще бъде много забавно.
— Не бързайте, отпуснете се — каза служителката. — Това е четирийсетминутна процедура. Ще дойда да ви взема, когато времето изтече.
Тя излезе в коридора и затвори вратата.
Клеър метна халата си на една удобно поставена кука, качи се по стъпалата към ваната и предпазливо пристъпи в изкуственото езерце. Водата беше топла и благоуханна.
Отпусна се върху подводната седалка, протегна ръце настрани и се приготви да се наслаждава на хубавия живот.
Хрумна й, че изкуственото езеро е достатъчно голямо, за да побере двама души. Позволи си да се отдаде на приятната фантазия как споделя фантастичната тропическа стая с някой интересен човек — Джейк Солтър например.
Реши, че навярно не е добра идея да си фантазира за Джейк. Но всички знаеха, че фантазиите се контролират трудно. Затова се наричат фантазии, напомни си тя. Няма проблем. Докато Джейк беше в полето на въображението й, тя се намираше в безопасност. Нали?
Нещо й подсказваше, че нищо, свързано с Джейк Солтър, не е безопасно. Миналата нощ си беше играла с огъня. Тази вечер планираше отново да го направи. След като беше проявявала предпазливост по отношение на мъжете цял живот, това нехарактерно за нея безразсъдство я накара да се усмихне.
Водата се плискаше и бълбукаше около нея. Тя отпусна глава на покритата с хавлиена кърпа възглавница върху ръба на ваната и се загледа във водопада. Падащата вода й действаше успокояващо, почти я хипнотизираше.
Нямаше представа колко време е минало, когато чу вратата да се отваря зад гърба й.
— Свърши ли вече времето? — попита тя. Не последва отговор. Клеър чу как твърдата подметка на обувка изтраква върху пода. Обувка?
Нещо не беше наред. Всички в центъра носеха чехли или гуменки.
Обзе я същата паника, каквато беше изпитала предния ден на паркинга. Сякаш някой беше прокарал по гръбнака й купче лед от арктически ледник. Студът я прониза чак до костите.
Усетила инстинктивно, че трябва да се бие или да бяга, тя се дръпна рязко от ръба на ваната към центъра й. Завъртя се във водата и се обърна с лице към вратата.
За частица от секундата в далечния край на ваната зърна странна фигура, облечена в халат на спа центъра и с хавлиен тюрбан на главата. Лицето беше скрито от зеленикава кална маска.
Фигурата стискаше с две ръце някакъв тежък предмет и го запрати надолу с яростна енергичност.
Гира, осъзна Клеър точно преди нещото да се стовари върху възглавницата, точно където допреди секунди се намираше главата й.
Шокирана, тя инстинктивно се хвърли още по-назад и по-надалече от нападателя.
При това движение се озова под водопада. Тежката струя се стовари отгоре й, замъглявайки зрението й.
Тя се отблъсна изпод течащата вода, търсейки сляпо стъпалата и нещо, каквото и да е, което да използва като оръжие. Ръката й стисна хавлия. Безполезно!
Отвори уста да изпищи.
Нападателят се обърна и избяга от стаята, спирайки само за да затръшне вратата.
Клеър се изкачи със залитане по стъпалата, грабна халата си от куката и се втурна към вратата.
Коридорът беше празен.
15.
Помощник-управителката Карън Трент беше много привлекателна блондинка около трийсетте със стегнато тяло. В момента изглеждаше много загрижена и смутена.
— Абсолютно ли сте сигурна, че е станало точно това, госпожице Ланкастър? — попита тя за трети път.
Клеър, облечена отново в черния панталон и кафявата си тениска, с които беше пристигнала в спа центъра, се обърна към нея от другата страна на бюрото. Елизабет, също облечена с дрехите си, стоеше със стиснати устни и много ядосана.
— Нали сама видяхте петкилограмовата гира във ваната? — каза й Клеър. — Как мислите, че се е озовала там?
— Не казвам, че не е била изпусната там — опита да я успокои Карън. — Но съм сигурна, че не е било нарочно.
Сетивата на Клеър се пробудиха. Карън лъжеше, но това едва ли беше изненадващо при тези обстоятелства. Помощник-управителката подозираше, че се е случило нещо неприятно, но щеше да отрича, докато е възможно. Мнозина на нейното място биха направили същото. Никой не желаеше такива проблеми, особено в луксозен спа комплекс. Щеше да се отрази зле на бизнеса.
— Вас ви нямаше там — напомни й Клеър. — А аз бях. Знам какво видях.
— Не оспорвам събитията, само вашата интерпретация на случилото се — каза бързо Карън. — Мисля, че е много по-вероятно някоя от клиентките да е отворила вратата по погрешка, да се е объркала, когато е осъзнала, че езерцето вече е заето, и да е изпуснала гирата.