Енергията на лъжата беше оцветена от отчаянието. Клеър се запита дали Карън се тревожи, че може да загуби работата си.
— Нападателят се опита да ми разбие черепа с тази гира — повтори Клеър спокойно. — Повярвайте ми, не беше случайно.
Елизабет изгледа навъсено Карън.
— Защо си мислите, че някоя клиентка, на която тъкмо правят кална маска на лицето, ще изтича до фитнес залата да вземе петкилограмова гира назаем?
— На нашите клиенти им е позволено да използват всички съоръжения, включително и фитнес залата — обясни Карън. — Вие знаете това, госпожо Глейзбрук. Понякога на хората им доскучава да седят с маска на лицето и да я чакат да изсъхне. Стават и отиват до стаята за съзерцание или до стаята на спокойствието, или до фитнеса.
— Няма да се обадите на полицията, нали? — попита Клеър.
— Наистина не виждам причина да го правя — разпери ръце Карън. — Разбира се, вие с госпожа Глейзбрук можете да постъпите както решите. Ако предпочетете да подадете оплакване обаче, моля, не забравяйте, че нямате доказателства, с които да подкрепите версията си, освен гирата. Както казах, нейното присъствие във ваната може да се обясни по друг начин.
Това е загуба на време, реши Клеър. Сега, след като бе имала време да се успокои, започна отново да мисли по-ясно. Просветна й, че повечето хора в Стоун Кениън още се чудят дали тя не е убила Брад Макалистър преди шест месеца. Карън Трент вероятно лъжеше, защото беше изплашена от присъствието на убийца в офиса си.
Още един фактор работеше против тях, помисли си Клеър. Размени погледи с Елизабет и видя, че и тя не е настроена оптимистично. И двете знаеха, че слуховете за нервния срив на Елизабет така и не са напълно забравени.
Никоя от тях нямаше да бъде възприета като надежден свидетел. Името Глейзбрук щеше да им гарантира любезно отношение от страна на ченгетата, но никой нямаше да проведе истинско разследване. Клеър се изправи на крака и каза на Елизабет:
— Да вървим.
Елизабет стана, напрегната от гняв, и я последва.
Във фоайето на комплекса си сложиха слънчевите очила и излязоха на яркото следобедно слънце. Горещината се надигаше на вълни от паважа на паркинга, създавайки илюзията за искрящи частици във въздуха. Броните и решетките на колите блестяха ослепително.
Вътре в мерцедеса беше горещо като в пещ, въпреки сребристия сенник, който Елизабет бе поставила на предното стъкло.
Елизабет сгъна сенника и го пусна зад седалката си. Настани се зад кормилото, запали двигателя и веднага включи климатика. Клеър седна до нея. Закопчалката на предпазния колан беше толкова напечена, че не можеше да се докосне.
— Знаеш кой е бил, нали? — попита Елизабет.
— Мисля, че да — кимна Клеър. — Ти — също.
— Точно затова не настоя Карън Трент да се обади на полицията.
— Затова, а и защото тя има известно право. Не разполагам с никакви доказателства. — Клеър внимателно закопча предпазния си колан. — Да погледнем истината: и двете знаем, че не ми трябват повече неприятности с местните власти.
— Какво ще правим? — попита Елизабет разтревожено и се завъртя на седалката си. — Тя току-що се опита да те убие. Не можем да пренебрегнем този факт.
— Вероятно ще бъде разумно да напусна града възможно най-скоро — каза Клеър. — Моята поява тук я предизвиква да действа.
— Валъри Шипли е точно като сина си. — Елизабет говореше с равен глас, който издаваше огромния й ужас. — Луда е!
— Съгласна съм. Но не можем да докажем, че Брад е бил опасен, и мисля, че няма да успеем да докажем това и за майка му.
16.
Светлозлатист ягуар беше паркиран на алеята пред дома на Шипли. Клеър спря наетата си кола точно зад него и изгаси двигателя.
Погледна двойната входна врата на голямата просторна къща. Твърдата й решимост се бореше с мрачното усещане, че прави нещо безсмислено. Това, което беше намислила, навярно нямаше да се получи, но нямаше избор. Не се сещаше за никакъв друг начин да се отърве от Валъри, която я следваше по петите.
Слезе от колата и метна чантата си на рамо. Стисна дръжката й толкова силно, че навярно бе оставила следи върху кожата й с ноктите си.
Не беше казала на Елизабет за плана си, защото знаеше, че ако не друго, сестра й поне щеше да настои да я придружи. Но ако стратегията й се провалеше, Валъри можеше да реши да насочи гнева си срещу Елизабет. А това щеше да влоши допълнително ситуацията. В края на краищата Елизабет трябваше да живее в този град.
Спря пред вратата и натисна звънеца. Стомахът й се беше свил на топка, сякаш очакваше удар.