Никакви стъпки не отекнаха в антрето от другата страна на вратата.
Натисна звънеца повторно.
Пак никакъв отговор.
Отстъпи назад, чудейки се дали да се чувства облекчена или разочарована. За съжаление отлагането на конфронтацията с Валъри Шипли нямаше да подобри положението. Само щеше да отложи неизбежното.
Върна се обратно до ягуара и погледна през прозорците му. Нямаше представа какво очаква да види.
Намачкан хавлиен тюрбан лежеше на пода пред пътническата седалка. Изглеждаше, сякаш някой го е захвърлил набързо, може би докато е бягал от мястото на неуспешния опит за убийство.
Стомахът на Клеър се присви неприятно. Не би трябвало да се изненадва. Дълбоко в себе си знаеше, че нападателят в спа центъра беше Валъри. Въпреки това се разстрои, като видя дреболията, потвърждаваща този факт.
Болезнено любопитство я накара да отиде до тройния гараж.
Една от вратите му беше отворена, разкривайки празно място, несъмнено предназначено за ягуара.
Пристъпи в сянката, свали очилата си и огледа вътрешността на гаража.
Второто място вътре също се оказа празно. Но на третото, в далечния край, имаше паркиран голям сребрист джип. Същият като този, който за малко не я бе прегазил на паркинга на търговския център.
Побиха я тръпки. Наложи се да си напомни да диша.
Излезе от гаража, чудейки се какво да прави. Две от трите коли на Шипли бяха тук. Оуен явно го нямаше, но Валъри най-вероятно се намираше в къщата, макар да не отговаряше на позвъняванията й.
Какво би направила една алкохоличка след неуспешен опит за убийство?
Прибрала се е вкъщи и е изпила едно или няколко чисти питиета, реши Клеър. В действителност това изглеждаше разумно действие за всеки човек при дадените обстоятелства.
Тя спря и погледна към далечния край на навеса, свързващ къщата с гаража. Видя портата от ковано желязо във високата каменна ограда, от вътрешната страна, на която бяха басейнът и градината зад къщата.
Точно след терасата и градините се простираше изумруденозеленото игрище за голф. Клеър забеляза само една количка в далечината. Играчите на голф в Аризона бяха корави хора, но безмилостното следобедно слънце днес напичаше твърде силно и за повечето от тях.
Портата от ковано желязо несъмнено бе предназначена за градинарите и хората по поддръжката на басейна, прецени Клеър. Най-вероятно беше свързана към аларма.
Но може би не и по това време на деня, особено ако някой си е вкъщи.
Обмисли възможностите си. Да влезе насила в къщата не бе добър начин да си осигури арестуване, а можеше и да я застрелят, особено тук, в Аризона, където всички приемаха за нещо нормално да притежават оръжие.
Отиде до портата, спря и погледна през декоративните заврънтулки и заострените пръчки. От мястото, на което стоеше, виждаше красиво извития басейн.
В ярката, блестяща вода имаше някой.
Валъри Шипли не плуваше. Всъщност изобщо не се движеше. Не носеше и бански. Беше напълно облечена, в бял панталон и блуза без ръкави.
Носеше се по повърхността на водата с лицето надолу.
Портата не беше заключена. Клеър я отвори с неохота. Не искаше да проверява тялото. Предпочиташе всичко друго, но не и това. Но в такива ситуации човек е длъжен да провери, а наоколо нямаше никой друг да направи необходимото.
Пусна чантата си и телефона до басейна и се хвърли във водата. Веднага щом докосна тялото на Валъри, разбра, че е мъртва, но въпреки това провери за пулс. Нямаше.
Това е достатъчно, каза си. Не дължеше на тази жена нищо повече.
Изкачи се по стъпалата на басейна. От тялото й капеше вода, така че влезе в кабината за преобличане. На един рафт имаше купчина чисти кърпи. Взе една. Изсуши ръцете си, излезе от кабинката и набра 911.
— Линейката вече потегли — увери я операторът от централата. Последва отчетлива пауза. — Казахте, че името ви е Клеър Ланкастър, така ли, госпожо?
— Да.
Клеър Ланкастър, обичайната заподозряна в Стоун Кениън.
Затвори телефона, поизсуши се колкото можа и после влезе в къщата, за да отключи вратата на медицинския екип.
На бялата каменна масичка за кафе имаше мобилен телефон и полупразна кана с мартини.
Линейката щеше да пристигне след няколко минути. Клеър взе хартиени салфетки от барчето с напитките и с тях вдигна телефона.
Вероятно не беше законно да преглежда номерата, на които е звъняла жертвата, но Клеър си обеща, че ще внимава да не повреди никакви доказателства.
След малко осъзна, че й трябват химикалка и лист, за да запише номерата. Върна се отвън, за да вземе чантата си.
С разочарование откри, че няма нито входящи, нито изходящи обаждания за целия ден. Дотук с детективската работа, помисли си тя.