— Ще й кажа, че искаш да говориш с нея — каза Джейк.
— Как се казва мотелът й? Ще опитам да я открия там.
— Нещо ми се губиш, Арчър. Не те чувам. Ще ти звънна по-късно.
— Чакай, по дяволите…
Джейк затвори телефона и влезе във фоайето. Служителят на рецепцията вдигна глава.
— Още една нощ ли ще прекарате тук?
— Не! — сопна му се Джейк. — Госпожица Ланкастър също няма да остане тук довечера. Пригответе сметката й. След малко напуска мотела.
— Да, сър.
Джейк изкачи на бегом стъпалата до втория етаж. Елизабет отвори вратата на стая 210.
— Джейк. — В очите й блесна облекчение. — Слава богу, че си тук. И не ми разправяй, че си имал лош ден.
Плъзгащата се врата в далечния край на стаята беше отворена и последната следобедна горещина нахлуваше в стаята. Прозоречният климатик бръмчеше силно, но губеше битката. В стаята беше горещо и задушно.
Джейк видя, че Клеър стои на тераската, стиснала парапета с две ръце. Изглеждаше погълната от това, което се случва в басейна долу.
— Как е тя?
— Изтощена — отвърна Елизабет.
Клеър рязко се изправи, обърна глава и изгледа Елизабет и Джейк през тъмните стъкла на слънчевите си очила.
— Господи — каза тя остро, — няма нужда да се държите, сякаш сте в интензивното отделение на болницата. Не се налага да обсъждате състоянието ми шепнешком. Добре съм.
— Твърда като желязо, а? — подметна той към Елизабет.
— Такива растат в Сан Франциско.
Клеър издаде груб звук.
— Не позволявай на отношението й да те заблуди — Елизабет затвори вратата. — Добре се преструва, но истината е, че днес премина през доста изпитания.
— Откриването на нечий труп може да има такъв ефект върху човек — съгласи се той.
Елизабет го изгледа продължително и замислено. Стори му се, че тя взе някакво импулсивно решение.
— Особено когато въпросният труп принадлежи на жената, която се е опитала да размаже мозъка ти с петкилограмова гира няколко часа по-рано — каза Елизабет.
— Мисля, че тримата трябва да поговорим — заяви Джейк.
18.
— Няма да те лъжа, Арчър. Толкова отдавна сме приятели. — Оуен се наведе напред в белия си кожен стол и подпря лакти на коленете си. После се загледа през стъклената стена, съзерцавайки отблясъците на слънцето върху басейна. — Ще прозвучи ужасно, но част от мен изпита облекчение, когато ми казаха какво се е случило. Първата ми мисъл беше: поне няма да има повече сцени.
— Доста беше затънала. — Арчър подаде на Оуен чашата с уиски, която беше налял току-що.
Оуен се взря в питието, сякаш се изненада да го види в ръката си.
— Тя ми беше съпруга. А аз я предадох. Трябваше да я настаня в рехабилитационен център.
— Не се кори за това. — Арчър седна срещу него. — Ти направи всичко възможно. Майра казваше, че Валъри не иска и да чуе за лечение.
Оуен глътна малко от уискито и стисна чашата между дланите си.
— Ужасно се ядосваше всеки път, когато опитвах да я убедя да се лекува. Предложих й да посещава терапевт, някой от организацията, който да разбира особеностите на природата й и да й помогне да преодолее мъката си.
Арчър не знаеше какво да каже, просто се опитваше да подкрепи мъжа, който му беше приятел и бизнес партньор в продължение на толкова много години.
Оуен изпи уискито си. След малко остави чашата си.
— Беше самоубийство — каза той. — Не нещастен случай.
Арчър го хвана за ръката.
— Сигурен ли си?
— Да. Тя говори за това предната вечер, когато бутна Клеър в басейна. Не можела да изтърпи присъствието на убийцата на сина си. Знаела, че Клеър има право да бъде в Стоун Кениън, но нямало да понесе да се държи така, сякаш нищо не се е случило.
— Клеър не е убила Брад.
Оуен въздъхна.
— Двамата с теб знаем това, Арчър. Но Валъри се беше вманиачила и изпаднала в дълбоко заблуждение. Честно казано, канех се да те предупредя, че е възможно Клеър да е застрашена от нея.
Арчър се намръщи.
— Мислиш, че бе започнала да става опасна?
— Да, така смятам.
Чу се лек звън. И двамата погледнаха сложния електронен часовник на Оуен. Оуен стана.
— Време ми е за инжекцията. Ей сега се връщам. — Той прекоси голямата стая и изчезна по коридора към кухнята.
Арчър стана и отиде до стената, която гледаше към басейна. Стратегът в него бързо изчисли шанса Клеър да попадне случайно не на един, а на два трупа в рамките на шест месеца.
Резултатът не му хареса. Но когато имаше случайна смърт от удавяне, беше много трудно да се докаже убийство. Защото водата измиваше повечето от доказателствата.
19.
Слязоха долу, при басейна на мотела, и заеха три от четирите пластмасови стола край единствената маса — пластмасова и клатушкаща се. В пет и половина късното следобедно слънце се спускаше и огряваше далечната страна на сградата, оставяйки басейна на сянка. Още не можеше да се определи като прохладно, но имаше лек бриз и на Джейк тук му изглеждаше по-приятно, отколкото между стените на евтината мотелска стая.