Той пъхна монети в машината за напитки до стълбището и извади три бутилки студена вода. Занесе ги на масата.
Клеър отвори едната и отпи. Не беше казала нито дума от излизането им от стаята.
— Добре, слушам ви — обърна се към двете жени Джейк. — Искам да чуя цялата история.
Клеър се облегна на стола си и повдигна вежди към Елизабет.
— Ти започна това. Ти му разкажи.
Елизабет постави и двете си ръце върху масата, образувайки триъгълник около основата на бутилката. Погледна Джейк, сериозна и решителна.
— Всички знаем, че Валъри имаше проблем с алкохола — заговори тя. — Носеха се слухове, че е намерила лекар, който й изписвал доста щедри дози успокоителни.
Джейк кимна и също отпи от водата си. Много отдавна беше открил, че хората говорят по-свободно, ако им оставиш повече пространство за запълване с думи. А в този случай Елизабет, изглежда, искаше да говори.
За разлика от Клеър, помисли си той, изучавайки каменното й изражение с ъгълчето на окото си. Остана с впечатлението, че ако трябваше да разчита на нея, за да научи историята, щеше да му се наложи да вади думите с ченгел от устата й.
— На партито на мама и татко онази вечер ти сам видя — Валъри е обсебена от идеята, че Клеър е убила Брад — продължи Елизабет.
— Да — кимна Джейк.
Елизабет си пое дълбоко дъх.
— Знам, че ще ти е трудно да го повярваш, но днес следобед в спа центъра Валъри се опита да убие Клеър.
Джейк се почувства, сякаш внезапно е стъпил встрани от ръба на скалата и пропада в пропаст посред нощ. Под краката му нямаше нищо, освен пълен мрак.
Бавно остави бутилката с вода и погледна Клеър. Тя се взираше в басейна, стоически и безизразно. Джейк си помисли, че тя очаква да чуе от него, че се е побъркала, да я убеждава, че никой не се е опитал да я убие, че такива неща не се случват в скъпите козметични центрове.
— Обясни ми какво стана — каза той тихо.
Клеър отпусна едната си ръка върху масата и забарабани с пръсти.
— Опита да разбие черепа ми.
Той чакаше.
— Клеър беше в една от стаите за процедури — бързо заобяснява Елизабет. — Сама. Седнала в малък басейн. Жена, облечена с бял халат и бял тюрбан и с кална маска на лицето, влязла в стаята, хвърлила се зад Клеър и опитала да я удари с една гира.
— По дяволите! — Джейк още пропадаше в мрака. Насили се да мисли. — Сигурна ли си, че е била Валъри Шипли?
Клеър сви рамене.
— Доколкото е възможно при тези обстоятелства. Не можах да видя чертите й заради маската на лицето, но беше с ръста на Валъри. Слаба, много крехка.
— Не забравяй тюрбана — обади се Елизабет.
— Жената, която се опита да ме удари, носеше хавлиен тюрбан на главата — поясни Клеър. — Когато отидох в къщата на Шипли днес следобед, открих точно такъв тюрбан върху предната седалка на ягуара на Валъри. Трябва да го е захвърлила там, когато се е прибирала с колата от спа центъра.
— Разкажи ми всичко, едно по едно — настоя Джейк.
Клеър го погледна и той видя трудно прикрита изненада и несигурност в очите й. Май не беше очаквала да й повярва.
— Стана точно както го разказа Елизабет. — Тя стисна бутилката. — Седях сама в една огромна вана. Чух вратата зад мен да се отваря. Помислих, че идват да ми кажат, че времето ми е свършило. Но чух тракането на обувки по плочките.
— Обувки? — повтори Джейк.
— Бяха обикновени обувки, с каквито се ходи по улицата — с твърди подметки. А всички в спа центъра носеха обувки с меки подметки или чехли. Жената, която влезе, носеше обикновени обувки. Първата ми мисъл беше, че някой е влязъл по погрешка, а аз седя чисто гола във ваната. После ме връхлетя някаква паника, сякаш ще се случи нещо ужасно.
— Интуицията ти — отбеляза с разбиране Елизабет.
— Да, и фактът, че обувката изтрака странно — съгласи се Клеър.
— Продължавай — подкани я Джейк.
— Хвърлих се към средата на ваната. Валъри вече беше замахнала с гирата. Стискаше я с две ръце. Тежестта се заби във възглавничката и падна във ваната.
— Клеър за малко се е разминала с размазване на черепа — каза Елизабет, потресена. — Сега щеше да е мъртва или тежко ранена, ако не се е била преместила рязко.
— Ти какво направи след това? — попита Джейк, стараейки се да говори спокойно.
— Изскочих от ваната, разбира се — обясни Клеър. — Но Валъри беше побягнала, преди аз да успея да взема халата си. Когато стигнах до вратата, тя вече бе изчезнала.