Джейк остави бутилката с вода настрани, наведе се напред и скръсти ръце върху масата.
— Едно нещо е напълно сигурно: няма да прекараш следващите нощи в този мотел.
Клеър опита да го укроти с поглед. Елизабет се оживи:
— Съгласна съм с теб, Джейк. Това място е ужасно.
— Чисто е — настоя Клеър.
— Вкъщи също е чисто — каза Джейк.
И двете жени го погледнаха, зяпнали от изненада.
— В къщата ми има предостатъчно стаи — добави той. — Чуй сега и най-важното. Имам пералня и сушилня.
Нещо, което най-вероятно беше облекчение, грейна в очите на Елизабет.
— Идеята не е лоша, Клеър.
Клеър се осъзна и рязко се изправи на стола си.
— Определено не мисля, че…
— Решено е — заяви Джейк.
— Това е абсурдно! — възрази Клеър разгорещено.
— Абсурдно е и двамата да спим в този долнопробен мотел, когато имам чудесна къща с басейн и перфектна кухня — каза той.
Клеър се наежи.
— Никой не е казал, че ти трябва да стоиш тук.
— Не е, но ще направя точно това, ако продължиш да се инатиш по този начин — отвърна той кротко. — Хайде да опитаме да проявим малко здрав разум, какво ще кажеш? Имала си ужасен ден. Изтощена си. И двамата с Елизабет сме на мнение, че не трябва да оставаш сама тази нощ. Предлагам ти разумна алтернатива вместо този третокласен мотел.
Елизабет веднага го подкрепи:
— Мисля, че трябва да приемеш предложението му. Аз със сигурност ще се чувствам спокойна за теб, като знам, че си при Джейк.
— Ами… — каза Клеър замислено — добре.
Джейк се отпусна. Чувстваше се победител. Тя беше прекалено изтощена, за да спори. Това стигаше засега. По-късно щеше да получи отговорите на въпросите, които искаше да й зададе. Нали тя щеше да се намира на негова територия.
— Иди си събери багажа — каза той. — Ще те откарам вкъщи. После трябва да свърша една работа.
Нещо в тона му накара Клеър да застане нащрек. Тя се намръщи.
— Каква работа?
— Ще си направя кратка тренировка в спа центъра преди вечеря.
20.
Фитнес залата в спа центъра на Стоун Кениън бе претъпкана от модерно облечени хора, дошли да тренират след работа. Всяка бягаща пътечка, велоергометър и машина за гребане бяха заети от някой в последен модел спортен екип.
Облечен в бежови гащета, избеляла тениска и маратонки, с преметната хавлиена кърпа на врата си, Джейк прекоси залата до мястото, където имаше струпани доста блестящи гири.
Той се стегна и избра петкилограмовата.
Когато ръката му я стисна, тъмна психична енергия заля сетивата му. Въпреки че бе подготвен за това, ефектът беше почти като заливане с киселина. Наложи се да впрегне целия си самоконтрол, за да не изпусне уреда на пода.
Стисна лоста му още по-силно и напълно отвори сетивата си.
Гняв, отчаяние, разкъсваща жажда да се отмъсти, да се убие. Горещо задоволство. Толкова близо. Мълчалив мъчителен писък. Провал. Отчаяние. Ярост.
Той си пое дълбоко дъх, за да нормализира дишането си, и внимателно върна гирата обратно. Смущаващите вълни от енергия престанаха да му влияят веднага щом я пусна.
Леденият гняв, който зае мястото им, щеше да трае доста повече.
21.
Клеър отвори ципа на малкия куфар и огледа изключително ограничения си гардероб. Отношенията между Джейк и нея се бяха променили. Категорично не можеше да облече елегантната рокля от предната вечер. Сега беше на гости, не на среща.
Нямаше какво да облече. Черният костюм бе съсипан от падането в басейна. Още един панталон и тениска бяха отпаднали, когато се хвърли в басейна, за да провери пулса на Валъри. Това означаваше, че й остават единствено панталонът и тениската, които носеше сега.
Значи нямаше да се преоблича за вечеря.
Прекоси стаята и отиде до плъзгащата се стъклена врата. През нея се виждаха кухнята и другото крило на къщата от страната на вътрешния двор, в който се намираше басейнът.
Джейк беше отворил широко стъклените врати на кухнята. Правеше нещо на плота в средата. Явно усети, че тя го гледа, защото й махна с ръка.
Вероятно е много трудно да се прокраднеш незабелязано до ловец.
Това трябваше да бъде нейната вечер за забавления, сети се Клеър. От самото начало знаеше, че е лоша идея да позволи на Джейк да взема нещата в свои ръце. Но ето че сега беше в неговата къща, канеше се да пие от неговото вино и да яде вечерята, която той приготвяше.
Пак Джейк командваше.
Клеър реши, че не е в състояние да анализира всички възможни усложнения на тази ситуация. Денят й бе ужасно дълъг. Имаше нужда от душ и после от храна и сън.