Утре сутринта щеше да се тревожи как да се оправя с Джейк Солтър.
След малко, когато отиде в кухнята, се чувстваше по-човешки и дори малко по-енергична. Джейк й подаде голяма чаша вино и малка купичка с печени бадеми.
— Пий — каза той. — Яж. Имаш нужда от енергия.
— Прав си. — Тя седна на масата и грабна шепа ядки. — Е? Какво научи в спа центъра?
— Намерих гирата, която Валъри е искала да стовари върху главата ти.
— Наистина ли? — Тя го изгледа, очарована. — Действително ли успя да усетиш психичния й отпечатък върху нея?
— Адски сигурно усетих нечия енергия. — Джейк спря да готви за момент, за да сдъвче няколко бадема. — Като имам предвид това, което ми каза, и тюрбана в колата, трябва да е била Валъри.
— Какво е усещането от такава енергия?
Той се поколеба, замислен.
— Сурово. Първично. Тъмно. Сякаш си в центъра на торнадо.
— Ти долавяш само енергията, която е оставена непосредствено преди някой акт на насилие ли? Или можеш да уловиш и други интензивни емоции?
Той я погледна.
— Същността на това да си ловец е, че се свързваш единствено с мрачните неща.
— Ясно. — Тя се прокашля. — Звучи неприятно.
— Сигурно не е по-зле от това да те удари някоя от онези ултравиолетови лъжи, за които ми разказа. Между другото, Арчър се обади, докато ти беше под душа. Звъни за втори път през последните няколко часа. Казва, че опитва да се свърже с теб.
— Знам, видях, че ме е търсил на мобилния.
— Ще му се обадиш ли?
— Да. — Тя извади неохотно телефона от джоба си и набра номера на баща си.
Арчър вдигна веднага.
— Къде си, по дяволите?
— С Джейк.
— И какво правите?
— Джейк ми приготвя вечеря.
Последва кратка пауза от другата страна на линията.
— Джейк готви вечеря? Не сте ли на ресторант?
— „Да“ на първия въпрос, „не“ на втория. У тях сме.
Пак няколко секунди мълчание.
— Добре ли си? — попита Арчър след малко.
— Да. Елизабет стоя с мен известно време, после дойде Джейк.
— Как се казва мотелът ти? Изглежда, никой не знае. Дори Бренда беше в неведение.
— Няма смисъл да се тревожиш за това сега — каза тя спокойно. — Изнесох се оттам преди час. Джейк ми предложи свободната си спалня. Аз приех.
— Какво си мисли, че прави той, по дяволите? Ако трябва да отседнеш някъде, можеш спокойно да дойдеш тук.
Тя се усмихна, въпреки умората си.
— Това е лоша идея, Арчър. И двамата го знаем.
— Дай ми да говоря с Джейк.
Тя подаде телефона на Джейк.
— Иска да говори с теб.
Джейк изтри ръцете си в една кърпа и пое слушалката.
— Лош момент, Арчър. Сега съм малко зает.
Последва кратка пауза.
— Разбира се — каза Джейк. — Проблемът е, че тя не иска да дойде у вас. Заяви го категорично. Ще опиташ ли да я убедиш? — Пак слуша известно време. — Да, забелязах, че е инат. Май е семейна черта. Ще се чуем утре, Арчър. Междувременно знаеш къде можеш да намериш Клеър. Не се тревожи, ще се грижа добре за нея.
Джейк затвори телефона и го подхвърли на Клеър. Той иззвъня, преди Клеър да успее да попита какво е казал Арчър. Тя погледна номера и въздъхна.
— Здрасти, мамо.
— Къде си, скъпа? Още ли си в Стоун Кениън? — В гласа на Гуен Ланкастър се долавяше лека надежда. — Всичко добре ли върви?
— Още съм тук — каза Клеър и отпи от виното си. — Нещата малко се усложниха.
Набързо разказа на майка си какво се е случило, пропускайки инцидента на паркинга и епизода с гирата.
Обаче, когато използва думите „труп“ и „полиция“ в едно и също изречение, от другия край на линията се чу ужасен писък:
— Не пак!
Наложи се Клеър да дръпне телефона на няколко сантиметра от ухото си. Джейк, който режеше домат на тънки резени, вдигна глава. И той беше чул изпълнения с болка и отчаяние вик на майка й.
— Хайде, мамо, недей да изкарваш, че постоянно се препъвам в мъртви тела. Само два пъти е ставало.
— Два пъти за шест месеца. Знаеш ли каква е вероятността това да се случи, ако не работиш в полицията или бърза помощ? А двата трупа, за които говорим, случайно са и роднини. Осъзнаваш ли каква е вероятността това да се случи?
— Спокойно, мамо, започна да говориш като счетоводителка. Знаеш, че не съм наследила твоя талант за боравене с цифри.
— Според полицията ти заподозряна ли си? — попита рязко Гуен.
— Не, не съм заподозряна. — Клеър говореше спокойно и успокояващо.
— А какво прави Арчър? Нае ли ти адвокат?
— Нямам нужда от адвокат. — Клеър се поколеба. — Поне не още. Всички мислят, че смъртта на Валъри се дължи на нещастен случай. Лоша смесица от алкохол, транквиланти и басейн наблизо. Моля те, не се тревожи. Веднага щом нещата се изяснят, ще се кача на първия самолет за Сан Франциско.