Показваше малко след полунощ.
Смътно си спомняше, че се сгромоляса върху леглото веднага след вечеря. Заспа бързо и дълбоко, а тялото й беше изключило напълно, за да се възстанови от дългия и труден ден. Но сега ефектът от виното и изтощението бе отминал. Почувства се необичайно напрегната и неспокойна.
Отметна завивките, стана и отиде боса до стъклената врата.
Дръпна завесата. Подводните лампи на басейна бяха изключени. Половината басейн тънеше в гъстата сянка на къщата. Другата половина се осветяваше от великолепната пустинна луна. Когато забеляза тъмната фигура в прозрачната сребриста вода, за няколко мига спря да диша. Само не отново! Наистина не можеше да понесе повече мъртви тела.
Със закъснение осъзна, че човекът в басейна не лежи безжизнено, а плува с равномерни, силни махове към далечния край, където сенките бяха най-дълбоки.
Джейк.
Съвсем импулсивно Клеър отиде в банята, облече халата, който беше взела назаем от Глейзбрук, и се върна при стъклената врата.
Отключи я, отвори и пристъпи навън в нощта.
Сега въздухът имаше приятна температура. Камъните, с които бе облицована площадката около басейна, още излъчваха топлината, погълната през деня. Тя отиде до ръба на водата.
Джейк я видя и промени посоката си. Преплува до страната на басейна и вдигна глава да я погледне. Лунната светлина блестеше върху мократа му коса и гладките силни рамене.
— Добре ли си? — попита той.
— Да. Спах мъртвешки допреди малко.
— Кошмар ли сънува?
Тя се поколеба.
— Какво друго при тези обстоятелства.
— Ако поплуваш, може би ще успееш да се отпуснеш и да заспиш отново.
— Не си нося бански.
— Не ти трябва. Лампите са изгасени. През нощта не се вижда нищо под повърхността.
Тя веднага погледна към водата под гърдите му. Имаше право. Не се виждаше дори тъмното очертание на тялото му.
— Ами… — поколеба се тя.
— Никога ли не си се къпала гола?
— Всъщност не съм.
— Опитай. Ще ти хареса.
Нотката на чувствено забавление в думите му раздвижи нещо дълбоко в нея. Клеър осъзна, че много иска да се намира във водата заедно с Джейк.
— Добре — съгласи се тя. — Но се обърни, докато вляза.
— Не те мислех за срамежлива. Представи си, че си на някой от онези европейски плажове, където всички са голи.
— Не съм сигурна, че имам чак толкова силно развито въображение, но ще опитам.
Тя обиколи по ръба на басейна и отиде към гъстите сенки в далечния му край. Чувствайки се малко безразсъдна и необичайно, вълнуващо дръзка, тя развърза халата си и го хвърли върху шезлонга.
Държеше под око Джейк, който пореше водата в срещуположния край. Той се намираше в осветената от луната половина и тя виждаше, че стои с гръб към нея.
Бързо слезе по стъпалата.
Джейк се обърна точно когато водата стигна до колената й. Тя не знаеше какво вижда той в сенките, но ако вярваше на слуховете, той притежаваше нощно зрение, много по-силно развито от обичайното.
— Не надничай! — скастри го тя. Скръсти ръце пред гърдите си и веднага се потопи до врата в топлата вода. — Обеща ми.
— Не, не съм. — Той бавно се отправи към нея, плувайки грациозно като водна змия. — Бих запомнил такова глупаво обещание, ако съм го дал. Ти ми нареди да не гледам, има голяма разлика.
— Наистина виждаш в тъмното, нали?
— Аз съм ловец, това върви в комплект с останалото. Не се тревожи, изглеждаше прекрасна, когато влизаше във водата. Напомни ми за „Раждането на Венера“ на Ботичели.
Тя се усмихна лукаво.
— Само дето не съм червенокоса.
— Забелязах. Нямам нищо против. — Той доплува още по-близо. — Повече ми харесват тъмните, знойни, мистериозни екзотични жени.
Клеър се зачуди такава ли я вижда наистина. Никога не се бе смятала за такава. Добре де, беше тъмнокоса. Но знойна, мистериозна, екзотична?!
— Оказа се прав — каза тя, размахвайки мързеливо ръце напред-назад във водата. — Много е приятно.
— Особено след залез. — Той спря на малко разстояние и застана прав. Водата стигаше до гърдите му.
— Винаги ли плуваш нощем?
— Това е любимото ми време.
— Не помня някога да съм плувала на лунна светлина — каза тя. Не можеше да откъсне очи от тъмния му силует. — Много необикновено усещане е.
— Така е.
Ръцете му се сключиха около голите й рамене. Той я привлече към гърдите си. Когато устните му докоснаха нейните, в целувката им се долови усещане за неизбежност, което очарова сетивата й.
Клеър знаеше, че това ще се случи, още когато влезе в басейна. Беше сигурна, че и той го е знаел.