Това беше риск, който тя не искаше да поема тази вечер. Нямаше да понесе да открие, че Джейк не е толкова очарован от пламналата помежду им страст. Но той я държеше толкова здраво, че тя не можеше да се бори. Направи единственото възможно при тези обстоятелства — предаде се.
Върхът я връхлетя и помете, лишавайки я напълно от контрол. Всичките й сетива изригнаха. Силата танцуваше в сенките наоколо — нейната и на Джейк. Осъзна, че и той е изпаднал в забрава.
Чу висок, възторжен вик. Тя пищеше. Тя никога не пищеше в леглото. Но пък и никога никой мъж не я беше довеждал до оргазъм.
Джейк бързо се премести и потъна дълбоко в нея.
Сега изживяването бе невероятно чувствено и резултатът бе помитаща буря от усещания.
Втора поредица от вълни я заля и закънтя в нея. Тя инстинктивно обви крака около тялото му.
— Да — прошепна Джейк до лицето й. — Точно така.
Мускулите на гърба му бяха напрегнати, кожата — мокра, не от басейна, а от пот. След секунди неговата кулминация го разтърси.
Когато най-после всичко свърши, той се стовари върху нея и я прикова към леглото с тежестта на напълно отпуснатото си тяло.
— Знаех, че ще бъде така — каза той, заровил глава във възглавницата.
Казваше истината.
23.
Джейк най-после се отказа от опитите да пренебрегва бутането и ръчкането. Събуди се с неохота, отвори очи и се подпря на лакти. Гледката на Клеър, изпъната под него, с разрошена коса и пламнало лице, го изпълни с дълбоко задоволство.
— Какво? — попита той и мързеливо целуна носа й. — Опитвам се да поспя малко.
— Забелязах. Но аз искам да стана.
— Е, и? Ставай.
— Не мога. Легнал си върху мен. Той погледна надолу към гърдите й.
— Хм. Права си.
— Дръпни се.
— Добре, добре.
Джейк се претърколи по гръб, пъхна едната ръка под главата си и се възхити на сладките извивки на тялото й, докато тя вървеше към банята.
— Знаеш ли, имаш страхотно дупе! — извика след нея.
Последва кратко, слисано мълчание откъм банята.
— О, благодаря — каза Клеър накрая. — И твоето си го бива.
Той се ухили, но не помръдна.
— Не мога да повярвам, че до снощи никога не си плувала гола.
Клеър се появи, облечена в халата му. Вероятно защото нейният още беше мокър, реши той. Усмихна й се. Тя имаше вид, сякаш му принадлежи.
Клеър го гледа внимателно известно време, замислена и поруменяла.
— Не проумявам как те оставих да направиш онова, което направи с мен — каза накрая. — И плуването гола е най-малкото.
Той се надигна от леглото и тръгна към нея.
— Нека си изясним нещо още сега. Ти не си ме оставила да направя каквото и да било. Наложи се да се боря за всеки сантиметър, забрави ли? Дори в един момент имахме по-продължителен дебат.
— Да, така беше. — Тя наклони леко главата си настрани. — Мисля, че аз загубих спора.
Той спря пред нея и опря дланите си на стената от двете страни на главата й.
— Просто победи моята неоспорима логика.
— Точно така. Сега си спомням. Твоите блестящи аргументи бяха „повярвай ми“ и „отпусни се и се наслаждавай“. Как да не отстъпя пред такава логика?
Той се усмихна.
— Значи ти хареса?
Тя го изучава минута-две с неразгадаемо изражение.
— Ако ти кажа, че за пръв път в живота ми не ми се наложи да симулирам оргазъм, ще станеш ли непоносимо самодоволен?
— Не, честно. — Той свали едната си ръка от стената и се прекръсти. — Ще бъда горд, разбира се, но много, много скромен.
— Хм. Защо ли това изявление не ми прозвуча като истина?
— Може би защото лъжех през зъби. Знаеш ли, направо ме е страх да си помисля, че ако не се бях появил, ти можеше да прекараш остатъка от живота си, без да познаеш радостта от секса с мен.
— Май трябва да падна на колене и да ти благодаря? — попита тя невинно.
— Еха! — възкликна той благоговейно. — Това, което ми хрумва, е достатъчно, за да ми се замае главата.
Тя го сръга леко в ребрата.
— Все забравяш, че говориш с човек, който разбира, когато лъжеш.
Джейк се засмя.
— Знаеш ли кое ме плаши наистина?
— Кое?
— Мисълта, че можех никога да не те срещна.
— Това е начин да ми кажеш, че и на теб ти е харесало ли?
— Повече от харесало — каза той простичко.
Пак казваше истината. Тя се слиса. Напомни си, че в този конкретен момент, все още изпълнен от задоволството, той можеше наистина да вярва в думите си и поради тази причина това да е истина. Но само в момента.
Хората винаги приемаха, че истината никога не е толкова сложна като лъжата. Обаче грешаха.
Джейк се изправи и влезе в банята.
— Сега, като се изяснихме, да се върнем на твоето предложение.