— Ще го запомня. — Той взе чашата с чая. — Добре, за целите на спора да кажем следното. Всички твърдят, че Брад е бил много състоятелен. Защо да си прави труда и да рискува по този начин, за да докара жена си до лудница и да убие няколко човека, за да пипне компанията на Глейзбрук?
Клеър отпи от чая си. Това определено беше един от най-слабите моменти във версията й.
— Някои хора никога не се насищат — отвърна тя.
— Вярно е. Все пак трябва да признаеш, че сценарият, който ми описа, е доста краен.
— Да.
— Вие двете с Елизабет как установихте контакт?
— Казах ти: изобщо не възнамерявах да се появявам на прага на семейство Глейзбрук и да съсипя перфектното им семейство. Но следях в пресата какво става с всички тях, особено с Елизабет. Не можех да се сдържа. Тя бе сестрата, която никога не бях имала. Буквално.
— И?
— Видях снимки от сватбата й с Брад Макалистър в едно от лъскавите списания за обзавеждане, излизащи във Финикс. Елизабет беше толкова прекрасна — облечена във великолепна рокля, разбира се. Всички изглеждаха щастливи и доволни. Но когато погледнах снимката на Брад, който вдига тост за Елизабет, ме побиха тръпки.
Джейк повдигна вежди.
— Дори на снимка можеш да уловиш, че някой лъже?
— По принцип — не. Но нещо в начина, по който той я гледаше, ме изплаши. Снимките бяха публикувани в списанието няколко месеца след сватбата. Когато ги видях и се свързах с Елизабет по имейла, тя се намираше на границата на нервния срив. Все пак успя да ми отговори с една-единствена дума.
— Каква?
— „Помощ“.
— Само това?
— Да. Аз веднага й пратих имейл, че още същия ден ще взема самолета от Сан Франциско за Финикс в 15:40 ч. Тя поиска да се срещнем в книжарницата на един търговски център. Оказа се, че това е един от следобедите на Брад за срещи с приятелката му. Той не е разбрал какво се е случило, докато не се е прибрал вкъщи. А по това време ние с Елизабет вече бяхме в самолета за Сан Франциско.
— А ти как се оказа в Стоун Кениън в нощта на убийството на Брад? — попита Джейк.
— По това време Елизабет вече се беше възстановила от лекарствата и пак си беше истинската Елизабет. Живееше при Арчър и Майра и внимаваше никога да не остава насаме с Брад, докато преминават през процедурите по развода. Аз държах нещата под око от Сан Франциско. Всичко изглеждаше нормално.
— Брад не оспори ли развода?
— Направи няколко опита да убеди всички, че обича Елизабет и не иска развод, но явно осъзна, че няма шанс да спаси брака си. — Тя замълча. — Поне не и докато аз бях на линия. Явно е знаел, че ако ситуацията се промени по някакъв начин, аз веднага ще дойда в Аризона.
— Ти изобщо срещала ли си се с Макалистър лично?
— Да. Веднъж. Отидох с Елизабет един път, когато имаше среща с адвокатите и Брад. Тя искаше да съм с нея за всеки случай. Но всички се държаха учтиво и любезно. Обаче се кълна, че у Брад имаше нещо — по-студено и от лед дори.
— Тогава ли видя Арчър за пръв път?
— Не. Той пристигна в Сан Франциско веднага щом откри, че съм убедила Елизабет да се махне от Аризона.
— Опита ли да те убеди да не насърчаваш развода на Елизабет?
Клеър наклони глава настрани и се замисли.
— Не, не опита. Елизабет беше категорична в решението си. А на този етап ние с Арчър бяхме много предпазливи в отношенията помежду си.
— Продължавай.
— Няколко седмици след това Елизабет ме покани за уикенда. Трябваше да пристигна в петък вечер. Но същия следобед Елизабет получила имейл, според който ми се било случило нещо и аз нямало да мога да пристигна в Стоун Кениън по-рано от следващата сутрин. Затова тя отишла с родителите си на приема на Академията по изкуствата.
— Разбирам, че имейлът, променящ часа на пристигането ти, не е бил от теб?
— Така е. Аз пристигнах, както беше уговорено, в петък вечерта, наех си кола и отидох в къщата на Елизабет, където открих трупа на Брад.
— Какво ще кажеш за имейла, който уж бил от теб?
— Изглеждаше нормално. Сякаш е изпратен от моя електронен адрес.
Той я погледна през масата.
— Мислиш, че Брад е изпратил фалшивия имейл, нали?
— Не е толкова трудно да се направи. Спамърите го правят постоянно.
— Мислиш, че е искал да те подмами в къщата онази вечер, за да те убие, защото си проваляла плановете му?
Гласът на Джейк беше смущаващо спокоен и хладнокръвен.
Тя стисна силно чашата си. Може би все пак нямаше да й повярва. Е, не можеше да го вини.
— Да.
— Но някой го е убил междувременно?
— Да.
— Странно съвпадение, нали? — попита Джейк.
— Не, ако приемеш възможността убийството на Брад да е било извършено нарочно точно по време, когато аз съм била в града.