— Мислиш, че някой е искал да насочи подозренията към теб?
— Може би. Или може би убиецът е нагласил нещата така, в случай че полицаите не приемат версията за изненадания крадец. Може би аз просто съм била резервният вариант.
— Ако си права, това означава, че и Брад Макалистър, и убиецът му са знаели часа на пристигането ти.
— Със сигурност хората в офиса на Елизабет са знаели, че ще й идвам на гости в петък вечер.
— Това означава и още нещо — някой е знаел, че Брад възнамерява да те убие.
— Някой, на когото е имал доверие — съгласи се Клеър. — Съучастник в престъпленията може би, който го е предал онази нощ.
— Много време си обмисляла тази версия, нали?
— Имах шест месеца да мисля, но досега не разполагах с нищо конкретно.
— Под „сега“ имаш предвид смъртта на Валъри ли?
Тя кимна.
— Независимо какво ще установи аутопсията, много трудно ще повярвам, че е било нещастен случай или самоубийство.
— По принцип трудно се доказва убийство с удавяне. Питай всяка застрахователна компания.
— Знам.
— Добре. Но какъв е мотивът? Измисли ли някакъв?
— За смъртта на Валъри — не — призна Клеър.
— Добре, да вървим напред. Признавам, че е теоретически възможно Брад и неговият съучастник — убиец да са знаели кога ще пристигнеш в онази петъчна вечер. Но как би могъл някой да знае, че се каниш да посетиш Валъри вчера следобед?
Клеър се почувства неспокойна, стана и отиде до прозореца, гледайки към басейна.
— Според мен това, че аз открих тялото този път, вероятно е било истинско съвпадение. Убиецът не си е правил труда да насочи подозренията към някого. Всички знаеха, че Валъри пие и взема транквиланти.
— С други думи откриването на трупа й е било просто лош късмет?
— Да.
— Добре, мога да приема тази логика. Но все пак, ако Валъри е била убита, адски интересно е, че убиецът е решил да го направи точно когато ти си в града.
— Знам. Мислих за това много. Защо е трябвало да я убива точно сега?
— Защо изобщо е трябвало да я убива?
Тя рязко се обърна с лице към него.
— Джейк, ти беше прав онази вечер, когато каза, че някой е трябвало да потърси отговорите преди шест месеца. Малко е късно, но аз ще го направя сега.
Той леко присви очи.
— Страхувах се, че ще кажеш точно това.
— Проблемът е, че не знам как да подходя. Нямам пари, за да наема частен детектив, а дори и да имах, съмнявам се, че той би напреднал особено в Стоун Кениън.
— Това е сигурно — кимна Джейк. — Не мога да си представя как чудесните господа в кънтри клуба на Стоун Кениън си говорят с някой частен детектив, особено ако им хрумне, че това ще ги замеси в разследване на убийство.
— В този град има много пари и това означава, че има много мръсно бельо. Никой няма да иска то да бъде извадено на показ.
Джейк изглеждаше замислен.
— Може би трябва да поговоря с Арчър, преди да направиш нещо прибързано.
Тя поклати глава.
— Той съвсем ясно заяви още преди шест месеца, че иска цялата тази история да бъде забравена. Не мога да го виня.
— Сериозно си решила да търсиш отговори, нали?
— Да.
— Тогава ще ти помогна.
— Защо?
— Защото сега си с мен и не мога да те убедя да се откажеш от намерението си. Не ми остава избор.
— Не се налага да го правиш.
— Напротив, налага се.
— Не знам какво да кажа. — Очите й се напълниха със сълзи. — Благодаря ти.
— Недей да ми благодариш отсега. Имам чувството, че ще отворим буркан, пълен със скорпиони. Сигурно и двамата ще съжаляваме за това решение.
Клеър изчака. Но Джейк не каза нищо повече. Вместо това, взе сутрешния вестник, който лежеше на масата. Разгърна го и прочете заглавията.
Клеър се прокашля.
— Хм, имаш ли представа откъде трябва да започнем?
— Разбира се. — Той обърна на страницата с бизнес новините. — Първо трябва да открием с кого е спял Брад миналата година, когато е бил убит.
26.
Звънецът на вратата звънна точно когато Клеър вадеше бельото и тениската си от сушилнята. Стъпките на Джейк отекнаха в антрето. Клеър отиде до вратата на пералното помещение и се ослуша.
— Къде е Клеър? — изръмжа Арчър и гласът му прогърмя в коридора.
— Пере дрехите си — обясни Джейк. — Ела в кухнята, ще направя кафе.
Клеър даде на мъжете минута-две, после се появи в кухнята. Арчър седеше на масата, Джейк отброяваше лъжичките кафе, които слагаше в кафе машината.
— Добро утро, Арчър — поздрави го Клеър. Арчър се намръщи при вида на халата й.
— Добре ли си? — попита настойчиво той.
— Да — отвърна тя. — С Джейк ли искаше да говориш, или си дошъл да обсъждаме плановете ти за фондацията?