— Шегуваш се.
Джейк поклати глава.
— Не го вини. Това е някакъв примитивен инстинкт. Дълбоко в себе си той се страхува, че аз ще се възползвам от теб. Аз бих се чувствал по същия начин, ако имах дъщеря.
— Аз съм на трийсет и две години — възмути се Клеър.
— Но въпреки това трябваше да се обясняваш с майка си, когато ти се обади снощи, доколкото си спомням.
— Да, но тя ми е майка.
— Е? Арчър ти е баща.
— За бога, допреди няколко месеца той дори не подозираше, че съществувам!
— Това не прави нещата по-лесни за него.
Убедеността на Джейк я накара да се замисли.
— Изглежда, разгадал си всичко.
— Знаех, че ще се появи този проблем.
Обзе я чувство за вина.
— Може би не трябва да оставам тук. Не искам да ти създавам проблеми. В края на краищата ти работиш за Арчър.
— Оставаш. — Той седна на масата и извади един бележник. — Няма смисъл да спорим. Арчър ще направи каквото смята, че трябва да направи. Ще се оправя с това, когато се наложи.
Тя погледна бележника.
— За какво ти е? Ще си водиш бележки за моята версия ли?
— По-скоро смятах да си направя списък за пазаруване. Сега, когато имам гост в къщата, ще трябва да осигуря повече храна.
27.
— Искаш да знаеш с кого е спял Брад? — Елизабет се облегна на красивия си стол, тапициран с червена кожа. Изглеждаше видимо слисана от въпроса. — Защо?
Бяха се уговорили да се срещнат в офиса на Елизабет, макар че в събота следобед фирмата на практика не работеше. Имаше две причини за това решение. Клеър знаеше, че Елизабет няма да се чувства удобно да обсъжда връзката си с Брад пред Джейк, което изключваше дома на Джейк като място за срещата им. От друга страна, Клеър не изпитваше желание да ходи отново в дома на Глейзбрук.
Елегантният офис на Елизабет беше разположен в модерен и скъп търговски център с магазини за изтънчени сувенири, екстравагантни мебели и множество бутици, предлагащи уникални аксесоари за дома.
— Защото реших, че трябва да науча повече за това какво всъщност се е случило, когато Брад беше убит — обясни Клеър.
На лицето на Елизабет се изписа тревога.
— Мислех, че сме се разбрали — най-добре е и двете да не разгласяваме теориите си. Никой не иска да ги изслуша, Клеър. Нито мама и татко, нито ченгетата, никой!
— Да — съгласи се Клеър. — Но нещата се промениха. Опитите да се преструваме, че Брад е бил убит от случайно заварен от него крадец, ме побъркват от месеци. Сега, след смъртта на Валъри Шипли, повече не издържам. Трябва да разбера какво точно е станало в онази нощ, когато Брад умря.
— Започвам да си мисля, че мама е права. Май е най-добре да не разбутваме гнездото на осите.
— Ние ще бъдем дискретни — каза Клеър.
Последва кратка пауза.
— Ние? — попита Елизабет предпазливо.
Клеър вдигна крака върху малката червена кожена табуретка пред черния кожен стол, на който седеше.
— Двамата с Джейк ще бъдем дискретни — поясни тя.
Елизабет ококори очи.
— Джейк одобрява тази идея?
— Не, според него тази идея е напълно откачена. Но си дава сметка, че не може да ме откаже от нея, затова прави единственото, което според него може да направи при тези обстоятелства — помага ми.
— Защо?
— Твърди, че го прави заради себе си. Според мен казва истината.
Елизабет забарабани с пръсти по лъскавата повърхност на бюрото.
— Той се страхува, че ще предизвикаш проблеми. По този начин поне ще може да упражнява някакъв контрол. Въпросът е защо се чувства длъжен да те покровителства!
Клеър се засмя.
— Явно такава е природата на звяра.
Елизабет примигна.
— Моля?
— Да кажем, че Джейк е от мъжете, които искат винаги да дърпат конците. Но в този случай той е мой партньор, независимо дали го знае или не. Определено не дърпа конците.
— Той къде е между другото?
— Пазарува хранителни продукти.
— Хм! Странно занимание за типичния мъж, който винаги иска да командва, нали?
— Джейк не е типичният мъж — в каквото и да било отношение.
Елизабет въздъхна.
— Клеър, ако вие с Джейк започнете да задавате въпроси, всички отново ще се разстроят от тази история.
— Ще внимавам.
— При сегашните обстоятелства това ще бъде доста трудно, не мислиш ли?
— Хей, последните няколко години аз съм работила в благотворителна фондация. Мислиш ли, че не знам как да действам дискретно? Половината ми работа беше финес и дипломация.
Елизабет повдигна вежди.
— А другата половина?
— Откриване на измамници.
— Знам, че си много добра, когато трябва да се разобличи някой мошеник, но тук говорим за убийство.