— Може би две убийства, ако не греша за Валъри Шипли.
— Това прави положението двойно по-опасно — каза Елизабет. — Полицията на Стоун Кениън не е открила никакви улики, свързани със смъртта на Брад. Какво те кара да мислиш, че можеш да научиш нещо ново след толкова време?
— Трябва да опитам, Лиз. Повече не понасям да не знам. Искам да науча истината.
Елизабет рязко се наведе напред.
— Татко знае ли какво възнамеряваш да правиш?
— Джейк ще му го поднесе внимателно, докато играят голф утре сутринта.
— Това не може да се поднесе внимателно. Татко ще побеснее. Казах ти: той не желае никой в семейството дори да споменава за смъртта на Брад.
— Знам.
— Защо си толкова твърдо решена да откриеш какво се е случило преди шест месеца? Всичко свърши. Брад е мъртъв и лично аз не роня никакви сълзи по този повод.
— Нито пък аз. Но ти казах: имам чувството, че смъртта на Валъри е свързана с убийството на Брад.
— И какво? Остави полицията да се занимава с това.
— Те ще заключат, че е било нещастен случай и се е удавила. Знаеш, че ще стане така.
— Мразя да звуча коравосърдечно, но на нас пука ли ни? — попита Елизабет. — Тази жена се опита да те убие. Два пъти! Ако сме прави, точно тя е провалила твоя годеж и работата ти. Честно казано, облекчена съм, че нея вече я няма.
— Не разбираш ли? Ако сме прави, това означава, че Брад не е бил случайна жертва, и Валъри също.
— Не ми казвай, че се чувстваш длъжна да отмъстиш за Брад и Валъри.
— Не. Но не ми харесва, че убиецът на два пъти се възползва от моето присъствие в града, за да извърши убийствата. Който и да е той или тя, трябва да е знаел, че ако ще заподозрат някого, това ще съм аз. Мисля, че аз съм била резервният му план, в случай че някой задълбае и започне да задава въпроси.
Елизабет примигна.
— Но и в двата случая нещата се развиха добре. Ти не си заподозряна.
— Вероятно благодарение на името Глейзбрук. Повярвай ми, не желая нищо повече от това да открия, че съм грешала и че няма никакъв сложен план. Тогава ще спя много по-спокойно нощем.
— Имам чувството, че това е много, много лоша идея.
Клеър се усмихна тъжно.
— Няма да е първата ми лоша идея.
Елизабет се замисли.
— Какво става с теб и Джейк?
— Моля?
— Не се преструвай на невинна. Между вас двамата става нещо, нали? Усещам го.
— Само гадаеш.
— Не — настоя Елизабет. — Не гадая.
Клеър кимна.
— Е, ти си с пета степен, това означава доста силна интуиция.
— Спиш с него, нали?
— Да кажем, че съм открила ново хоби.
— Какво хоби?
— Плуване гола. А сега ще отговориш ли на въпроса ми?
— За приятелката на Брад? — Елизабет се завъртя на стола си. — Не знам коя е била. Със сигурност не мога да ти дам име. Честно казано, през повечето време бях толкова упоена и толкова изплашена, че наистина преживявам нервна криза, та не ми пукаше коя е жената. Просто усещах, че се среща с някоя.
— Помниш ли как откри, че има любовница?
Елизабет разтри слепоочията си с палци.
— Престанахме да правим секс около месец и половина след сватбата. Вече ти казах, че преди сватбата и известно време след това той беше съвършеният любовник. Използваше сексуалните си умения така, както използваше външността и чара си.
— За да манипулира хората.
Елизабет кимна.
— Да. Но и харесваше секса. Много. Тази част от живота ни рязко се преустанови, макар Брад да се преструваше, че имаме нормална връзка. Твърдеше, че на следващата сутрин аз просто не помня, че сме се любили, че един вид психологически блокирам станалото.
— Като онази история с импулсивното скитничество.
— Да. Точно тогава започна да настоява да посещавам доктор Моубрей. — Елизабет потрепери. — Беше ужасно. Брад ме будеше сутрин с кафе в леглото и ми казваше колко страстна съм била през нощта. После се преструваше на обиден и загрижен, защото не помня, че сме правили секс.
— Но ти си знаела, че той не живее във въздържание.
— Определено. Както ти казах, за Брад сексът беше много важен. Не би издържал дълго време без него. Поне не доброволно. Но открих убедителни доказателства за това чак след смъртта му. А тогава не ми пукаше.
— Какви доказателства? Не си ми споменала нищо.
— Нали си чувала старата поговорка: „Проследи парите“.
Клеър кимна.
— Разбира се.
— След убийството на Брад трябваше да прегледам много от неговите документи и файлове. Въпреки че се беше изнесъл и аз бях подала молба за развод, в момента на смъртта му ние все пак още бяхме женени.
— Помня, че имаше много работа около имуществото му.
— Прехвърлих на адвокат всичко, което можах. Валъри получи парите на Брад. Бог ми е свидетел — не ги исках. Както и да е, месеци след това продължаваха да идват сметки и извлечения от кредитни карти.