— Май започвам да си представям картинката. — Клеър внезапно усети пулса си. — Трудно е да имаш любовница, без да харчиш пари.
— Оказа се, че Брад е използвал кредитна карта, за която не съм подозирала. Разбрах за нея, когато започнаха да пристигат извлеченията по нея след смъртта му. В тях имаше един повтарящ се разход, който привлече вниманието ми.
— Какъв?
— Веднъж, понякога два пъти седмично, в продължение на почти целия ни брак, той беше прекарвал следобеда си в един спа център във Финикс. Интуицията ми подсказа, че е ходел там, за да се чука с любовницата си.
28.
— Какво, по дяволите, става между теб и Клеър? — попита Арчър.
Джейк върна стика в чантата и седна зад кормилото на количката за голф.
Очакваше този въпрос, откакто направиха първите си удари. Единствената изненада беше, че Арчър бе изчакал чак до третата дупка, за да го зададе. Арчър можеше да действа удивително нюансирано и подмолно в бизнеса, но в отношенията си с хората обикновено не проявяваше никакъв такт.
В неделната сутрин, малко след шест часа, температурата още беше приятна, но слънцето бързо се издигаше в небето. Лъчите му ставаха все по-силни. Двамата с Арчър вече бяха сложили слънчевите си очила.
От пристигането си в Стоун Кениън Джейк очакваше с нетърпение голфа с Арчър. Не само защото на голф игрището можеха да говорят, без да се боят от подслушване, а защото и самият спорт беше интересно предизвикателство. От самото начало се бяха разбрали, че когато са само двамата, ще дават воля на всичките си сетива. Когато и двамата се разгорещяваха, игрите се превръщаха в интересно състезание между таланта на Джейк на ловец и уникалните стратегически способности на Арчър.
Изходът винаги беше непредсказуем. Според Джейк и двамата си имаха своите силни страни. Несъмнено уменията му на ловец му помагаха по отношение на координацията и усета за време. Но вродената способност на Арчър да крои стратегии често му се отплащаше. Като днес. И двамата имаха равни шансове. Сега всичко се свеждаше до леките удари на топката, а леките удари бяха наполовина стратегия, наполовина координация и точност. Всеки от двамата можеше да надделее.
— Не очакваш подробен отговор на този въпрос, нали? — попита Джейк, насочвайки количката по тясната пътека към мястото за спиране в близост до дупката.
— Напротив, очаквам. Не си проявявал никакъв интерес към жените, откакто си тук. Започвах да се чудя да не си от мъжете, които не си падат по жени.
— Това щеше ли да е проблем за теб?
— Да си изясним едно нещо. Изобщо не ми пука с кого спиш, стига това да не създава проблеми за мен или за някого от семейството ми.
— Тревожиш се, че връзката между Клеър и мен може да създаде проблеми?
— Да. Точно това ме тревожи. Това между вас се разрази като гръм от ясно небе. Преди няколко дни тя не те познаваше, а сега живее с теб.
— Понякога се случва.
— Да не мислиш, че не знам. Клеър е резултат от моя собствен гръм от ясно небе. Не искам тя да изпадне в положението, в което майка й е била през всичките тези години. Това ясно ли ти е, Солтър?
— Отбелязах си тревогите ти.
— Не ми пробутвай такива глупости. Говорим за дъщеря ми.
— Арчър, оценявам загрижеността ти. Но личният ми живот си е мой личен живот. Не го обсъждам с никого.
— О, ще го обсъдиш с мен и още как, щом личният ти живот засяга Клеър.
Джейк спря количката. Постоя мълчаливо известно време, оглеждайки положението на топките спрямо дупката.
— Ще ти кажа нещо, Арчър. Няма да ти хареса, но може би ще разбереш защо искам тя да живее при мен.
— Слушам те.
— Клеър е убедена, че Брад Макалистър не е убит от случаен крадец. Смята, че убиецът му е планирал много внимателно убийството, така че да хвърли подозрението върху нея.
Арчър се вкамени.
— Това е лудост.
— Нещо повече — тя мисли, че Валъри е била убита от същия човек, който е убил Макалистър. Някой, който е знаел, че ако полицията започне да задава въпроси за смъртта, първият заподозрян ще е Клеър, която случайно пак се намира в града.
— По дяволите!
— Причината тя да реши да остане още известно време в Стоун Кениън не е, защото иска да обмисли предложението ти за работа. Остава, защото смята да проучи фактите около смъртта на Макалистър. Трябва да докаже на самата себе си дали версията й е вярна или грешна.
Арчър имаше вид, сякаш някой го е ударил.
— Клеър ли каза това? Тя иска да открие убиеца?
— Да. А аз й казах, че ще й помогна.