— Затова е при теб.
— Точно така. — И защото я искам в леглото си, помисли си Джейк. Но реши да не споменава това.
— Мили боже! — прошепна Арчър, сякаш някой бе улучил слабото му място. — И това ако не е голяма издънка.
— Тя вече е решила. Не мога да я спра, Арчър. Нито пък ти. Но поне по този начин мога да я държа под око.
— Изобщо не се бях сетил за тази възможност — каза Арчър. Говореше толкова тихо, сякаш мърмореше на себе си. — Никога не ми е хрумвало, че може да е бил някой друг. Мислех, че съм си изяснил ситуацията.
— Какво говориш? — Постепенно Джейк осъзна какво казва Арчър. — По дяволите! Трябваше да се сетя по-рано. Затова си отклонил анализаторите на „Джоунс и Джоунс“ от проблема с Макалистър. И те са приели твоята версия за убийството, защото са знаели какъв великолепен стратег си. Щом ти не си виждал връзка между Макалистър и другия проблем, всички са предположили, че такава няма.
— Е, дори и най-добрият стратег може да допусне грешка, когато е засегнат лично. Просто бях приел, че е станало така. Всичко си пасваше. Когато стане нещо такова… — Арчър млъкна и сви рамене. — Знаеш как е.
— Когато всичко си пасва, преставаш да търсиш другите отговори.
— Точно така. Когато Елизабет се върна от Сан Франциско и подаде молба за развод, беше променена жена. Пак си беше нормална. Човек не може да се възстанови толкова бързо от нервен срив. Осъзнах, че Макалистър й е причинил нещо ужасно.
— Клеър мисли, че той вероятно е бил много способен хипнотизатор. И че е успял да убеди един лекар да изписва на Елизабет силни лекарства.
Арчър кимна мрачно.
— Не съм се сещал за възможността Макалистър да е бил хипнотизатор, но това би обяснило доста неща.
— Включително защо никой не е прозрял истинската му същност.
— Освен Клеър — промълви Арчър.
— Освен Клеър.
Джейк се завъртя леко на седалката си, за да погледне Арчър.
— Виждам накъде води това. Ти си стигнал до заключението, че Елизабет няма да бъде в безопасност, докато Брад Макалистър е жив.
— Негодникът беше прекалено находчив. И поради някаква откачена причина си беше набелязал семейството ми. Щом превръзката падна от очите ми, осъзнах, че трябва да се отърва от него.
— Но когато той неочаквано се е оказал мъртъв, ти си предположил, че Клеър го е пипнала първа, така ли? — попита небрежно Джейк.
— Знаех, че иска да защити Елизабет. Знаех, че изобщо не вярваше на Макалистър.
Джейк подсвирна леко.
— През всичките тези месеци си използвал влиянието си, за да потушиш разследването на полицията в Стоун Кениън, а в известен смисъл си изолирал и „Джоунс и Джоунс“.
Арчър се взираше в тревата.
— Да ти кажа истината — не виждах друг вариант.
— Мислел си, че наистина Клеър е убила Макалистър. Опитвал си се да я защитиш.
— Признавам, направих прибързания извод, че тя е убила Макалистър, защото аз самият вече обмислях същата стратегия. Щом осъзнах на какво е способен той, прецених, че това е единственият начин да се гарантира, че той няма да причинява повече неприятности на семейството ми. Но аз си мислех повече в посока на инсцениране на нещастен случай.
Джейк се усмихна.
— Да, бих очаквал такъв план от теб. Никога не ми е харесвал вариантът, в който ти сам го убиваш.
Арчър повдигна вежди.
— Мислел си, че може аз да съм убиецът?
— Мина ми няколко пъти през главата.
Арчър издиша тежко.
— Май съм ти причинил някои излишни проблеми, Джейк. Не исках да преча на мисията ти.
— Имал си своите причини. Но това все пак ни поставя в интересна ситуация.
— Какво имаш предвид под интересна? — попита Арчър предпазливо.
— Инстинктът ми подсказва, че убийството на Макалистър е свързано с моята работа в Стоун Кениън.
— Откъде го измисли?
— От самото начало ме тормози, защото то е единственото нещо, което изпъква като аномалия в тази ситуация. Но „Джоунс и Джоунс“ бяха толкова сигурни, че няма връзка, затова се заех да ровя за други варианти. — Джейк поклати глава, отвратен. — Каква загуба на време.
Арчър се намръщи.
— Никакъв късмет с късните нощни претърсвания, които правиш, а?
— Никакъв. Но в момента, в който Клеър пристигна онази вечер, сетивата ми пощуряха. През половината време съм като пренавит. Знаеш ли какво означава това?
— Разбира се — изсумтя Арчър. — Но по наше време го наричахме по друг начин.
— Колкото и да не ти се вярва, това не е свързано само с факта, че съм привлечен от дъщеря ти, Глейзбрук. Не ми харесва нейната връзка с убийството на Макалистър.
— На мен също не ми харесва. Какво общо има с това?
— Всичко се свежда до едно. Предвид нищожната престъпност в този окръг, какви са шансовете тя да намери тялото на негодника, ако не го е пречукала самата тя.