— Не са големи — призна Арчър. — Затова се опитах да те насоча в друга посока. Но не виждам как може да има връзка между заговора, който се вихри в този град, и семейството ми.
— Още нямам всички отговори, но Макалистър е бил замесен в тази история по някакъв начин. Чувствам го.
Арчър мълча замислено няколко секунди.
— Инстинкт? — попита той накрая.
Сред членовете на организацията „Аркейн“ инстинктът имаше голяма тежест.
— Инстинктът на ловеца — отбеляза Джейк.
29.
Клеър беше в кухнята, когато чу шум от кола на алеята отпред. Надявайки се Джейк да се връща от играта на голф с Арчър в ранната неделна сутрин, тя прекоси коридора до входната врата и надникна през шпионката.
Майра слезе от лъскавия си мерцедес и тръгна решително към вратата.
Клеър се зачуди дали може да се спаси, ако се престори, че я няма в къщата. Но още докато тази идея й хрумна, тя видя как Майра хвърля поглед към малката кола под наем на Клеър.
Примирена, Клеър отвори вратата точно когато Майра натисна звънеца.
— Добро утро — поздрави Клеър, като се насили да се усмихне учтиво. — Ако си дошла да видиш Джейк, той не си е вкъщи. Играе голф с Арчър.
— Знам — заяви Майра спокойно. — Дойдох да говоря с теб.
— Не съм сигурна, че е добра идея — каза Клеър. — Двете с теб не се погаждаме особено добре, забрави ли?
— Трябва да обсъдя нещо с теб — настоя Майра през зъби.
Клеър се предаде.
— Добре.
Майра мина покрай нея, влезе в антрето и се огледа с разсеяно любопитство.
— За пръв път ли идваш тук? — попита Клеър, докато затваряше вратата.
— В интерес на истината, да. Джейк и Арчър са се срещали тук да говорят по работа няколко пъти, но аз никога не съм идвала. Останах с впечатлението, че Джейк доста държи на уединението си.
— Така е. Хайде да отидем в хола. Можем да говорим там.
Клеър поведе гостенката по коридора и я покани да се настани на един от тъмните кожени фотьойли.
Майра седна сковано и пусна чантичката си в скута. Сигурно се страхува, че ще й я открадна, помисли си Клеър и седна срещу нея.
— Искаш да говорим за плана на Арчър да основе благотворителна фондация ли?
— Това твоя идея ли беше? — попита Майра с остър, обвинителен тон.
— Не. Дойде ми като гръм от ясно небе. И имах чувството, че ти няма да се зарадваш.
— Той иска ти да ръководиш фондацията.
— Знам.
— Ще приемеш ли работата?
— Казах му, че не я искам. Но обмислям дали да не предложа услугите си като външен консултант. — Клеър отправи на Майра ослепителна усмивка с надеждата малко хумор да разсее напрежението. — За солидно възнаграждение, разбира се. Предполагам, че семейство Глейзбрук могат да си позволят тарифата ми.
— Ясно. — Майра не изглеждаше развеселена. Дотук с хумора.
— За теб това ще бъде проблем, нали? — попита Клеър.
— От моя гледна точка ти причиняваш само неприятности още от деня, в който се появи в Стоун Кениън.
— Не може да се каже, че нещата са вървели по мед и масло, преди аз да пристигна — възрази тихо Клеър. — Поне не за Елизабет.
Майра се изчерви.
— Елизабет имаше много тежка депресия известно време. Тя повлия на брака й, а ти се възползва от това, за да се намъкнеш в живота ни.
— Грешиш, Майра. Брад тровеше Елизабет. Този човек беше абсолютен социопат. Той се беше оженил за нея, за да получи пълен контрол над „Глейзбрук Инкорпорейтид“.
— Познавахме се с Брад няколко месеца преди той да се ожени за Елизабет. Щяхме да разберем, ако наистина беше зъл човек.
— Никой, освен евентуално Валъри, не е знаел на какво е способен той в действителност, а тя като негова майка най-вероятно също е отказвала да види истината.
Майра стисна чантичката си.
— За твое сведение Арчър не само накара отдела по сигурността на „Глейзбрук Инкорпорейтид“ да направи пълна проверка на Брад преди сватбата, но освен това поръча проучване в генеалогичните архиви на „Аркейн“. Нямаше никакви индикации Брад Макалистър да е нещо различно от това, което изглеждаше.
— Тогава някой е пропуснал нещо.
— Мислиш се за много умна, нали? Убеди Елизабет, че си най-добрата й приятелка. Арчър планира да те направи директор на фондацията си. Започна връзка с Джейк Солтър, един от малцината, на които организацията „Аркейн“ има пълно доверие.
— Майра, моля те…
— Не знам какво целиш — прошепна Майра. — Не е само парите, нали? Знаеш, че Арчър със сигурност ще се погрижи да получиш пари. Той се чувства отговорен за теб. Така че — защо си тук? По дяволите, какво искаш от семейството ми?