С ъгълчето на окото си забеляза, че Джейк се подсмихва. Това го забавлява, осъзна тя. Той погледна Тифани:
— Както каже госпожа Смит.
Тифани подбели очи, изразявайки съчувствието си заради властната му съпруга. Клеър сериозно се замисли дали да не се прехвърли през рецепцията и да прегризе гърлото й.
— Ще извикам някой да ви заведе до съблекалните — каза Харис. — Преди процедурите трябва да се преоблечете с халати и чехли.
Той натисна някакъв бутон под плота. След секунди се появи униформен служител.
— Моля, последвайте ме, госпожо и господин Смит.
32.
Козметичката се казваше Аня. Имаше телосложение на викингска богиня. Говореше английски с акцент, в който се усещаха следи от език на страна, някога намирала се под контрола на Москва. Изглеждаше много силна.
— Леко — изохка Клеър, когато жената се наведе и се зае с тялото й. — Не толкова силно, моля.
— Може би мадам не е свикнала с ексфолиращи процедури. — Аня тежко поглади с ръка дясното й бедро. — Трябва да се използва сила, ако човек иска да постигне най-добър резултат.
— Май сваляш един пласт от кожата ми.
— Това е целта, мадам.
— Имам чувството, че ме лъскаш с шкурка.
— Когато свърша, ще се чувствате нова жена — обеща Аня. — Кожата ви ще свети.
— На тъмно?
— Ха-ха. Мадам има чувство за хумор.
Аня се зае с другия крак на Клеър, разпени сместа и започна силно да разтърква с нея кожата. Клеър изскърца със зъби и опита да се съсредоточи върху причината, заради която се подлагаше на това мъчение.
— Отдавна ли работиш тук, Аня?
— Пет години, мадам. — В гласа на Аня прозвуча гордост. Тя изстърга сместа от задната част на прасеца на Клеър. — Бях от първите наети козметички.
— Наистина ли? Много впечатляващо. Винаги съм чувала, че във вашата професия има голямо текучество.
— Това е вярно, но аз съм щастлива тук. Този спа център има отлична репутация.
— Знам всичко за репутацията му. Всъщност от месеци очаквах с нетърпение да го посетя, още откакто планирах да дойда във Финикс.
— Мадам не е от този град?
— Не, на гости съм, живея в Сан Франциско.
— Избрали сте лошо време през годината. Сега е много горещо.
— Забелязах.
Усети, че Аня отново хваща десния й крак. Изкриви се от болка.
— Трябва да дойдете пак през зимата или пролетта — каза Аня, като месеше ходилото на Клеър с кокалчетата на ръката си. — Тогава климатът е много по-добър. Всъщност е идеален.
Клеър вдиша рязко, чудейки се дали Аня не е счупила нещо по крака й. Когато болката я отпусна, се опита да се върне към целта си.
— Но през туристическия сезон сигурно е много трудно човек да се запише за процедури тук, камо ли да се възползва от услугите на такъв експерт като теб.
— Вярно е — съгласи се Аня и дръпна силно единия от пръстите й. — Краката на мадам изискват много грижи. Препоръчвам ви да си купите от нашия специален възстановяващ крем за крака, преди да си тръгнете от центъра.
— Благодаря. — Клеър се вкопчи в ръба на леглото, сякаш от това зависеше животът й, а масажистката се зае с другия й крак. — Научих името на този спа център от мъж, когото срещнах на една бизнес конференция преди няколко месеца. Той каза, че идва тук често. Всъщност каза, че идвал всяка седмица.
— Наистина имаме много редовни клиенти от района на Финикс. Казах ви: много реномиран център сме.
— Може би познаваш мъжа, за когото говоря. Казваше се Макалистър.
Ръцете на Аня застинаха върху крака на Клеър.
— Господин Макалистър? Не ми звучи познато.
— Имам снимка. — Клеър беше оставила халата си наблизо. Извади снимката на Брад от единия джоб. — Ето го.
Жената погледна снимката.
— А, това е господин Стоу.
В гласа й се долови неодобрение.
— Твой клиент ли е бил? — попита Клеър.
— Не. Той винаги искаше една друга масажистка. — Аня отново започна да мачка крака на Клеър. — Все едно, не ме интересуваше. Ужасен женкар.
— Пусна ли ти се?
— Не, изобщо. — Лицето на Аня пламна от възмущение. — Не позволявам на клиентите да ме пипат.
— Имах предвид дали си е позволил някакви волности с теб. Обиждал ли те е със сексуални намеци?
— А, ясно, сега разбрах — кимна Аня. — Както ви казах, никога не е бил мой клиент, така че не е имал тази възможност. Но ви гарантирам, че ако беше направил нещо такова, щях да отида право при управителя. Аз съм професионалистка. Не толерирам подобни обиди.
Клеър не се съмняваше ни най-малко.
— Ако той е бил от този тип мъже, цяло чудо е, че са го допускали да идва редовно. Или от управата са внимавали винаги да го обслужват мъже?