— Казах ви: господин Стоу винаги искаше една конкретна масажистка. Приемаше процедури само при нея и при никого друг. И ако питате мен, това, което ставаше тогава, изобщо не беше професионално.
— Кой сте вие всъщност? — Родни гледаше снимката, която Джейк му беше подал. — Частен детектив ли?
Джейк заключи, че Родни е професионалист. Масажистът наближаваше четирийсетте. Оредяващата му коса беше избръсната много късо на черепа му и ръцете, които се подаваха от ръкавите на тениската, имаха такива мускули, които се получават само след безкрайни тренировки по бодибилдинг. Когато Джейк му изясни, че го очаква сериозен бакшиш, той веднага бе готов да се разприказва.
— Не точно — отвърна Джейк, стана от масажната ма са и облече халата си. — Аз търся хора, които са получили наследство.
— Как така?
— Юридическите фирми, които представляват богати хора, ме наемат да откривам загубени наследници. Ако този мъж е човекът, когото търся, той ще получи пари от един наскоро починал роднина, макар че вероятно изобщо не го е познавал.
Родни изсумтя.
— Ако питате мен, последното нещо, от което Стоу се нуждае, са още пари. Трябваше да видите дрехите му — саката му бяха италиански, ризите и обувките — също. Караше порше.
— Така става. Богатите стават по-богати обикновено заради наследствата. Казваш, че името на мъжа е Стоу?
— Да. — Родни го изгледа странно. — Защо?
— Май има някакво объркване — обясни Джейк. — Името в документите, които ми дадоха, е Макалистър.
— Е, сигурен съм, че мъжът на снимката е Стоу. Не бих сбъркал сакото му. Направо въздишах по него.
— Може да е сменил името си поради някаква причина — каза Джейк нехайно. — Случва се понякога. Стоу редовен клиент ли е?
— Беше. Но спря да идва преди около шест месеца. — Родни се засмя. — И не е никак случайно.
— Защо казваш това?
— Стоу винаги искаше да го обслужва Кимбърли Тод. Двамата се чукаха като зайци отзад, в Океанската стая. Всички от персонала знаеха какво става. След като тя си замина, той не се появи повече.
— Често ли се случва някой клиент да се чука с масажистка?
— Риск на занаята — каза философски Родни. — Но положението не е толкова зле тук, в този център. В един спа център във Вегас, където работех преди, беше много по-зле. Някои неща направо не бяха за вярване.
— Вегас си е Вегас. Някои хора мислят, че там всичко е позволено.
— На мен ли го казвате! — отбеляза Родни с изражение на препатил човек. — Тук, в Аризона, хората се държат по-добре. Поне през повечето време.
— Казваш, че Стоу спрял да идва преди около шест месеца?
Родни кимна.
— Не съм го виждал, след като Кимбърли напусна. Предполагам, че я е последвал там, където е отишла.
— А тя се е преместила в друг такъв център ли?
— Всички предположихме, че затова напуска. Това е обичайната причина. Масажистите много често сменят работата си. Тук, в долината, винаги има някой новооткрит спа център, често като част от цял хотелски комплекс. Първото нещо, което се прави в такива случаи, е да се подмамят кадри от другите спа центрове.
— Предлагат повече пари ли?
— Колкото по-тежкарски е центърът, толкова по-големи са бакшишите. В този бизнес това е най-важното.
Родни изпрати с поглед семейство Смит, които потеглиха от паркинга. След няколко минути се върна в празната стая за масажи, извади личния си телефон и набра номера, който му бяха дали.
— Офертата валидна ли е още? — попита той.
— Някой е питал за Кимбърли Тод?
— Преди двайсет минути. Двама души. Мъж и жена.
— Можеш ли да ги опишеш? — Резкият въпрос бе изпълнен с напрежение.
— Разбира се — каза Родни. — Запомних и номера на колата им.
— Парите ще те чакат в плик, оставен за теб, утре сутринта.
— Петстотин?
— Както се разбрахме.
Родни описа двамата посетители, издиктува номера на колата им и затвори. В този бизнес бакшишите бяха най-важното.
33.
Клеър взе бележника и химикалката и се настани още по-удобно на шезлонга край басейна. Огнената пещ, която местните умилително наричаха слънце, най-после беше започнала да гасне. Съблазнителната пустинна нощ се спускаше. Клеър си помисли, че може да свикне да носи тениски и сандали след залез-слънце.
— Добре, да видим с какво разполагаме. — Тя почука по бележника с химикалката си. — За начало имаме името на жената, с която Брад се е срещал редовно, докато е бил женен за Елизабет — Кимбърли Тод.
— Която случайно е напуснала работата си в спа центъра точно по времето, когато Брад е бил убит — вметна Джейк.