— И тя просто се е вдигнала и е изчезнала по времето, когато Брад е бил убит — продължи Елизабет и почука с пръст по кормилото. — Така, така. Интересно.
— Може да няма нищо злокобно в този факт — обади се Клеър. — Просто все още не знаем много за Кимбърли Тод.
— Грешиш. — Елизабет стисна силно кормилото и кокалчетата на пръстите й побеляха. — Знаем със сигурност едно нещо за нея.
— Какво?
— Каквато и да е тя, трябва да е много, много добра масажистка.
— Брад винаги избира най-доброто.
— Най-доброто. — Елизабет отвори вратата на колата и слезе.
Клеър също пристъпи в силния припек навън и огледа сградата през слънчевите си очила. Още беше сутрин, дори нямаше единайсет часа. Паважът вече излъчваше силни, осезаеми топлинни вълни. Искрящите фонтани и невъзможно зелените ливади край сградата приличаха на изкуствен оазис.
Клеър погледна Елизабет над покрива на мерцедеса.
— Хубава сграда.
Елизабет се усмихна горчиво.
— Най-добрият психиатър в града за бедната душевноболна жена на Брад Макалистър.
— Ще се справиш ли с това?
— Честно казано, ужасявам се от срещата с него още откакто ти я предложи — каза Елизабет. — Когато се събудих тази сутрин, последното, което исках, беше да дойда тук. Но сега, щом вече сме дошли, очаквам с нетърпение да обясня на доктор Моубрей колко е некадърен.
Двете тръгнаха към тонираните стъклени врати на фоайето.
— Навярно не мога да го виня изцяло, че е повярвал на Брад. Всички други също му вярваха.
— Чела съм, че социопатите могат да заблудят дори детекторите на лъжата.
— И аз съм чувала това.
Елизабет се усмихна.
— Но теб не те заблуди.
— Не.
Клеър се подготви за хладината, която ги очакваше в климатизираната сграда.
Фоайето имаше лъскавия, елегантен вид, типичен за модерните офис сгради. Черните стъклени стени намаляваха интензивността на слънчевата светлина до поносимо ниво, а бляскавите каменни подове създаваха впечатлението, че тук работят само важни и влиятелни фирми.
Елизабет не спря пред указателя за офисите. Отиде направо при асансьорите и натисна бутона.
— Доктор Моубрей е на четвъртия етаж — обясни тя. — Надали някога ще го забравя.
Клеър забеляза колко силно стиска Елизабет чантата си. Не каза нищо, само протегна ръка и докосна рамото на сестра си.
Елизабет й се усмихна неуверено.
— Добре съм. Наистина.
— Знам.
Вратата се отвори на четвъртия етаж. Минаха по коридора, покрай две малки счетоводни фирми и една юридическа кантора.
— Не виждам други лекари на този етаж — отбеляза Клеър. — Те нямат ли навика да се събират на едно място?
— Зависи от специалността им — обясни Елизабет. — Доста често психиатрите и психолозите си правят кабинети в офис сгради като тази. Така осигуряват на пациентите си спокойствие и уединение при пристигането им.
— Звучи разумно. Човек, който влиза в сградата, спокойно може да се е отправил към някой адвокат или счетоводител. Няма нужда да афишира, че ходи на психиатър.
— Не че Брад направи някакви усилия да прикрие факта, че аз се лекувам при психиатър — добави Елизабет с горчивина.
Тя зави зад ъгъла на коридора и спря пред номер 410. Изпъна рамене и посегна към дръжката на вратата.
Клеър погледна табелката на вратата — „Дж. К. Конърс — адвокат“ — и я спря:
— Чакай. Сбъркала си вратата.
Ръката на Елизабет замръзна върху дръжката. Тя също впери поглед в табелката и прошепна:
— Това е мястото. Сигурна съм.
Отвори вратата. Клеър я последва в скромно обзаведената приемна. Жена на средна възраст седеше зад бюрото и пилеше ноктите си. Бързо вдигна глава.
— Мога ли да ви помогна?
— Търсим кабинета на доктор Моубрей — обясни Клеър.
— Не е тук — отвърна жената. — Проверихте ли в указателя долу?
Елизабет пристъпи към бюрото. Изглеждаше много напрегната и това разтревожи Клеър.
— Сигурна съм, че точно това беше неговият кабинет — настоя тя. — Помня, че идвах тук. Познавам мястото.
Жената зад бюрото придоби притеснен вид и протегна ръка към телефона.
— Ще се обадя на управителя на сградата. Той със сигурност ще ви каже къде се намира доктор Моубрей.
— Това е неговият кабинет — настоя Елизабет.
— Съжалявам. — Жената отправи към Клеър умоляващ поглед.
— От колко време се помещавате тук? — попита Клеър, като застана до Елизабет.
Жената се поколеба. В очите й проблесна видимо облекчение.
— Госпожица Конърс откри офиса си преди около три месеца. Аз започнах работа при нея приблизително по това време. Може би доктор Моубрей е бил предишният наемател.