Клеър се замисли за снимките, които щяха да бъдат направени през уикенда на плажа. Несъмнено щеше да има много образи на две усмихнати хлапета, които си играят във водата с мама и татко.
„Идеалното семейство не съществува“. Но семейство Естрада изглеждаше чудесно.
— Приятно прекарване — пожела му тя.
Вътрешността на мерцедеса приличаше на сауна, когато Клеър и Елизабет се върнаха в колата. Елизабет отвори всички прозорци, свали сенника, запали двигателя и наду климатика. Извади две бутилки вода от малката хладилна чанта зад седалката си и подаде едната на Клеър. После отвори бутилката си и огледа офис сградата с особено изражение.
— Нещата наистина стават странни — каза тя.
— Не съм толкова сигурна. — Клеър опита да закопчае предпазния си колан, но металната му част беше толкова нагорещена, че изгори пръстите й. — Ох! — Тя стисна студената бутилка, за да ги охлади. — Ако питаш мен, нещата започват да идват по местата си. Искаш ли да се обзаложим, че доктор Моубрей не е бил истински психиатър, а измамник, когото Брад е познавал и е наел да се представя за психиатър?
Елизабет се усмихна тъжно.
— Звучиш много въодушевена от тази идея.
— Да. Защото тя обяснява толкова много неща. — Клеър най-после закопча колана си.
Елизабет издиша бавно.
— Като например защо Моубрей толкова бързо ме обяви за ненормална. — Тя замълча. — Но как е успял да се сдобие с лекарствата?
— Хайде, Лиз. И четиринайсетгодишно хлапе може да купи от улицата лекарства, ако знае какво търси. Колко трудно ще е някой професионален измамник да се сдобие с няколко шишенца психоактивни лекарства?
— Така е. — Елизабет закопча колана си, включи на скорост и изкара мерцедеса от паркинга. — Чудя се къде ли е доктор Моубрей сега!
— Не знам, но със сигурност искам да го намеря.
— Аз — също — каза Елизабет много убедено. — Имам да казвам доста неща на това копеле.
35.
„Джоунс и Джоунс“ се издъниха, мислеше си Джейк. Усещаше го дълбоко в себе си. Не само анализаторите носеха вината. Те бяха разчитали на чужда информация. Разузнаването се бе провалило от самото начало, а усилията на Арчър Глейзбрук да защити Клеър бяха изпратили всички да търсят в погрешна посока.
Но най-големият проблем беше, че никой не знаеше каква е истинската цел на врага тук, в Стоун Кениън. Докато не откриеше тази информация, той щеше да продължи да преследва фантоми в тъмното.
Спря БМВ-то и се загледа в старото изоставено ранчо. В шест вечерта слънцето бързо се спускаше, обливайки планината в десетки нюанси на пурпурното.
Слезе и тръгна към старата къща, от която стоеше само скелетът. Подметките на обувките му оставяха леки отпечатъци върху твърдата суха земя.
Беше попаднал на тази порутена къща малко след пристигането си в Стоун Кениън. Паянтовата постройка се намираше на един склон с изглед към града и долината. Дивата пустиня действаше като енергизиращ балсам за сетивата му, помагаше му да мисли по-ясно.
Чу тихо шумолене вляво. Ято пъдпъдъци се изстреля от прикритието на един храст наблизо и се отправи с бясна скорост към сенките под верандата.
Той отвори сетивата си, попивайки невидимата енергия на пустинята. В тази среда животът бе сведен до най-основните си елементи. Малки животинки се стрелкаха, търчаха, пълзяха, устремени към храната си, внимаваха да не се превърнат в нечия храна или се чифтосваха. Нищо друго нямаше значение. Оцеляването и възпроизвеждането бяха единствените цели.
Джейк мина между изтърбушените стени на старата къща и излезе на останките от верандата. Когато пъдпъдъците чуха стъпките му над себе си, бързо изскочиха изпод скърцащите провиснали дъски и си потърсиха друго скривалище.
Той спря, загледан в пейзажа. Намираше се тук, защото имаше нужда да помисли, без да се разсейва. Трябваше да промени стратегията си за лова.
Проблемът беше Клеър. Инстинктите му подсказваха да я изолира от цялата история, за да я запази в безопасност. Но нямаше как. Вече я познаваше достатъчно добре, за да е наясно, че нищо, което й каже, няма да я отклони от това, което си е наумила. А и Джейк наистина се нуждаеше от помощта й. Без нея той още щеше да е на грешния път.
Време беше да й каже истината. Прецени, че това няма да се хареса на Фалън. Но знаеше, че когато изпълнява задача, има право да взема решения от такъв характер. Реално погледнато, благодарение на Клеър се разкриваше цяла нова насока за разследването.
Определено бе време да включи Клеър.
Някаква светлинка примигна сред купчината камъни на склона вляво от него. Инстинктът му на ловец, вече напълно пробуден, реагира за по-малко от секунда.