Единствено светкавичните му рефлекси го спасиха. Дори и така, не успя да се премести достатъчно бързо, за да избегне опасността напълно.
Изстрелът от пушката прониза лявото му рамо, вместо да се забие в гърдите му. От сблъсъка с куршума Джейк се завъртя и падна.
Чу се осезаемо изхрущяване, когато куршумът се заби в стената зад него.
Първоначалното му усещане за леден удар в рамото бе изместено от изгаряща болка. Поглеждайки надолу, видя, че ръкавът му вече е подгизнал от кръв.
36.
— Къде е той? Знам, че е някъде тук. Искам да го видя. Настоявам да ми кажете как е.
Гласът на Клеър отекваше през дебелите стъклени врати, които разделяха приемната на спешното отделение от залите за лечение. Джейк я чуваше съвсем ясно. Усмихна се.
— Май вече има кой да ме откара вкъщи — каза той на младия доктор от спешното и на униформения полицай от Стоун Кениън, които стояха при него.
— За дамата в чакалнята ли говорите? — попита д-р Бентън, наблюдавайки Клеър през стъклените врати.
— Да — кимна Джейк.
— Не ми приказвайте глупости за роднини. — Клеър се наведе към нещастната жена на регистратурата. — Аз съм най-близкото до роднина, което той има в този град.
— Съпругата ви ли е? — попита учтиво полицай Томпсън.
— Не — отвърна Джейк.
— Значи трябва да ви е добра приятелка — заключи полицаят.
— Определено — съгласи се Джейк.
— Звучи искрено загрижена за вас — отбеляза Томпсън.
— Нали? — кимна Джейк доволно.
Бентън набра кода, с който се отключваха вратите. Джейк и двамата му спътници излязоха навън в умерено претъпканата приемна зала.
Клеър стоеше с гръб към него и още продължаваше ядосания разговор с жената на регистратурата.
— Не, не съм му съпруга. Аз съм му приятелка, тази, на която съобщихте преди няколко минути, че е ранен.
— Съжалявам, госпожо — каза обсадената служителка. — Не мога да пусна никой, който не е член на семейството… — Тя млъкна, защото забеляза Джейк. Лицето й светна от облекчение. — Ето го и господин Солтър.
Клеър бързо се извърна.
— Джейк?
— Извинявай, че закъснях за вечеря, скъпа — каза Джейк. — Задържаха ме по работа.
Тя се втурна към него. Беше сигурен, че ще се метне на врата му. Но за негово голямо разочарование, Клеър спря рязко, ужасена от голямата бяла превръзка, която скриваше горната част на лявата му ръка.
Той осъзна, че вероятно има доста страховит вид. В спешното бяха разрязали ризата му. Сега напускаше болницата, гол до кръста. Никой не си бе направил труда да го почисти от кръвта. По панталоните и ботушите му имаше много засъхнали петна от кръв.
— Много ли е сериозно? — прошепна Клеър.
— Сигурно няма да играя голф известно време — каза Джейк, развеселен. — Изглеждаш прекрасно. Това нова тениска ли е?
Клеър се намръщи разтревожено и се обърна към лекаря.
— Звучи ми малко странно.
— Възможно е — каза Бентън и леко се намръщи. — Дадох му лекарство за болката. Някои хора реагират по странен начин на болкоуспокояващите. Което ме подсети за нещо. — Той извади един кочан с бланки. — Ето рецепта за антибиотик и болкоуспокояващи. Той ще започне да усеща ръката си, когато местната упойка престане да действа.
— Сигурен ли сте, че е готов да се прибере вкъщи? — попита Клеър.
— Да — потвърди Джейк, като леко се олюля на петите си. — Готов съм.
— Ще се оправи — успокои я Бентън. — Ако имах някакви притеснения, щях да го приема за двайсет и четири часа. Но при положение че няма да е сам, не виждам проблем да се прибере. Накарайте господин Солтър да почива два-три дни и следете да не развие треска или други признаци на инфекция. Може да се получи известно изтичане от раната, но ако започне да кърви обилно, доведете го веднага.
— Тежко ли е ранен? — попита Клеър.
— Куршумът е пробил само плътта ми — увери я Джейк. — Нали се сещаш, като в онези стари уестърни, където героя го прострелват в гръб. Само дето мен ме простреляха отпред. По-скоро — от ъгъл. Стрелецът се криеше на хълма зад едни едри камъни.
Той се зачуди дали не е станал невидим. Никой не му обръщаше внимание.
— Има засегната мека тъкан — обясни Бентън на Клеър, — но костта е невредима. А и той се е справил отлично, като веднага е овладял кръвотечението.
— Слава богу! — Раменете на Клеър леко се отпуснаха. — Има шевове, предполагам?
— Естествено — кимна Бентън. — Много. Ще трябва да дойде да махнем конците след няколко дни. Вие ли ще сменяте превръзката му междувременно?