— Вкъщи?
— Да. — Клеър разкопча предпазния му колан. — Ще можеш ли да влезеш?
Той вдиша дълбоко.
— Миришеш хубаво.
— Внимавай, Джейк. Ще трябва да ми помогнеш. Не мога да те пренеса на ръце.
— Жалко. Звучи забавно. Досега не са ме пренасяли през праг.
Тя слезе и отиде до неговата страна на колата. Когато отвори вратата, той едва не се строполи навън. Успя да го улови в последния момент.
— Чакай. Хайде да опитаме така. — Клеър пъхна ръката си между седалката и гърба му и му помогна да слезе от колата.
Джейк се изправи и стисна ръба на вратата, за да запази равновесие. Погледна към входната врата.
— Няма проблем — каза той. — Лесна работа.
— Добре. — Тя преметна здравата му ръка през рамото си. — Да тръгваме.
Когато влязоха вътре, Клеър дишаше тежко. А когато най-после стигнаха до неговата спалня, Джейк така се бе отпуснал на рамото й, че тя се страхуваше да не се строполи под тежестта му. Ако това се случеше, щеше да се наложи да го остави на пода тази нощ.
Свали обувките му и ги остави до леглото. След като малко се поколеба какво да прави с изцапаните му с кръв панталони, реши да не ги сваля. Той пак беше заспал и Клеър не искаше да го буди. Дори и агентът от легендарните „Джоунс и Джоунс“ се нуждаеше от малко почивка, след като е бил ранен.
Провери за последен път превръзката. Нямаше признаци за силно кървене.
Доволна, изгаси лампата и тръгна към вратата.
— Клеър?
Тя спря и го погледна.
— Да?
— Нали ще си тук утре сутринта?
— Да.
— Добре.
Стоя така дълго време и го гледа как спи. Още не можеше да се отърси от ледения шок, който я беше пронизал след обаждането от спешното отделение.
Отиде в кухнята и направи огромна кана чай, наля си догоре в голяма чаша и се върна в стаята на Джейк.
Той спеше дълбоко. Клеър постави длан на челото му, после докосна голата кожа около превръзката. Доволна, че той не развива треска, седна на креслото край прозореца, вдигна крака на табуретката и отпи от чая.
Медитирайки на лунна светлина, се подготви за койотите призори.
38.
Клеър разбиваше яйца в кухнята, когато чу шум от кола на алеята. Още нямаше осем часа, така че пристигането на посетител не вещаеше нищо добро.
Новината за инцидента бе отразена в сутрешното издание на „Стоун Кениън Херълд“, който лежеше на масата. Вероятно повечето местни жители вече я бяха прочели.
Клеър остави купата с разбитите яйца в хладилника и отиде да отвори вратата.
На прага стоеше Елизабет. За нещастие не беше сама — Арчър и Майра я придружаваха.
— Какво, по дяволите, става тук? — настоя да знае Арчър. — Във вестника пише, че снощи са стреляли по Джейк.
— Добре ли е? — попита Елизабет разтревожено. — Обадих се в болницата, но ми казаха, че не е бил приет за лечение.
— Тук е. — Клеър се отдръпна назад и задържа вратата отворена. — Още спи. Моля ви, говорете тихо.
Майра влезе първа в антрето. Гледаше мрачно и обвинително.
— Във вестника пише, че според полицията Джейк е пострадал при инцидент, свързан с ловуване извън позволения сезон. Така ли е?
— Вероятно не — отвърна Клеър.
Майра се намръщи.
— Какво означава това?
— Дълга история — отвърна Клеър.
— Ами ти? — попита Елизабет. — Добре ли си? Изглеждаш ужасно.
— Благодаря — усмихна се измъчено Клеър. — Това е едно от предимствата да имаш сестра. Винаги е напълно откровена с теб.
Майра й хвърли втори бегъл поглед.
— Наистина изглеждаш малко бледа. Какво ти е?
— Нищо особено. — Клеър затвори вратата. — Просто тази нощ почти не съм спала. Защо не дойдете в кухнята? Ще направя кафе.
Тя настани Елизабет, Майра и Арчър на кухненската маса и се зае с кафе машината.
— Слушаме те — подкани я Арчър.
— Мисля, че някой се е опитал да убие Джейк вчера. — Клеър съсредоточено броеше лъжиците кафе, които слагаше във филтъра. — Вероятно същият човек, който е убил Валъри Шипли и Брад Макалистър.
Арчър издиша продължително.
— Страхувах се, че ще кажеш нещо такова.
— Невъзможно! — настоя Майра, почти отчаяна. — Брад беше убит от крадец. Валъри се удави при нещастен случай. Няма никаква връзка.
Елизабет не каза нищо. Клеър включи кафе машината.
— Мисля, че има връзка, Майра — обади се Джейк от прага на кухнята.
Клеър го огледа бързо от главата до петите. Беше сресан и облечен в чисти панталон и риза. Ризата беше разкопчана и левият ръкав висеше празен, скривайки превръзката на ръката му.
Чистите дрехи обаче не успяваха да смекчат впечатлението, което създаваше той. Резките черти на лицето му изглеждаха по-заплашителни от обикновено заради тъмната набола брада.