Арчър подсвирна тихо.
— Солтър, по дяволите! Изглеждаш, сякаш току-що си се измъкнал от престрелка.
— Така се и чувствам — обясни Джейк.
Елизабет ококори очи.
— Много ли те боли?
Той потърка брадата си.
— Да кажем просто, че действието на онова, което лекарят ми инжектира снощи, вече е отминало.
— Ще донеса болкоуспокояващите хапчета — бързо предложи Клеър.
— Не, благодаря. — Той поклати глава. — Трябва да обмисля нещата. А от хапчетата главата ми ще се замае.
Клеър се поколеба, но видя упоритото му изражение и реши да не спори.
— Сигурен ли си, че изобщо трябва да ставаш от леглото, Джейк? — попита разтревожена, Майра.
— Добре съм, Майра. Просто имам нужда от малко чай и някаква храна.
— И от почивка — напомни му Клеър. Тя наля вода в електрическата кана. — Докторът каза да не се напрягаш два-три дни.
— Знам. — Джейк седна на масата.
Небрежното му съгласие й подсказа, че той не възнамерява да се излежава в следващите четирийсет и осем часа. Искаше й се да му изнесе лекция по въпроса, но сега моментът не изглеждаше подходящ за това, така че само му се намръщи строго. Той се подсмихна, а погледът му се стопли.
Арчър изгледа свъсено Джейк.
— Мислиш, че това е свързано с другата работа, нали?
— Да — отвърна Джейк спокойно.
Клеър бързо погледна Майра и Елизабет. Те също като нея видимо недоумяваха какво става. Не само тя не разбираше за какво говорят Арчър и Джейк.
— Добре, господин агент на „Джоунс и Джоунс“ — намеси се Клеър. — Мисля, че е време да ни кажеш каква е другата работа.
— „Джоунс и Джоунс“? — Елизабет изглеждаше искрено шокирана.
А Майра — отвратена.
— В Стоун Кениън не може да става каквото и да било, което да привлече вниманието на „Джоунс и Джоунс“.
— Явно може — обади се Джейк. — Бях изпратен тук, за да го разследвам. Но нещата малко се прецакаха.
— По моя вина — намеси се Арчър и разтри тила си със странно уморено изражение. — Аз съзнателно те насочих настрани от убийството на Макалистър.
— Не само ти — увери го Джейк. Той погледна Клеър. — Разузнаването на „Джоунс и Джоунс“ също сочеше в друга посока.
Клеър изстена.
— „Джоунс и Джоунс“ са смятали, че аз съм убила Брад?
— Твоето име стоеше на първо място в списъка на възможните убийци, съставен от нашите анализатори на вероятностите — обясни Джейк.
Тя се намръщи.
— А кой беше на второ място?
— Неизвестен крадец.
— Супер! — измърмори Клеър. — Направо супер. Нищо чудно, че не ме искаха на работа в „Джоунс и Джоунс“.
— Същественото беше, че „Джоунс и Джоунс“ не се интересуваха от смъртта на Макалистър, тъй като тя изглеждаше свързана с любовен триъгълник — поясни Джейк.
— Но предвид последните събития, мислиш, че може да е нещо повече. — Арчър повдигна вежди.
Джейк кимна.
— Мисля, че има пряка връзка с моето разследване.
„О, вече не си господин консултантът“, помисли си Клеър. Ловецът се бе появил на повърхността — в пълния си блясък. Човекът от „Джоунс и Джоунс“ вземаше нещата в свои ръце. Майра се обърна към Арчър:
— За какво се отнася?
Арчър отново издиша продължително и се отпусна на стола си. Размени един последен поглед с Джейк и повдигна рамене.
— Това няма да ти хареса — каза той, като гледаше Майра в лицето. — Надявах се изобщо да не се наложи да го узнаеш.
— Просто ми кажи — настоя Майра. — Мога да приема всичко, стига да знам какво е. Познаваш ме. Това, което не мога да понеса, е несигурността.
Арчър се усмихна тъжно.
— Знам. Но в този случай се надявах всичко да отмине, преди да се наложи да ти кажа.
Елизабет се намръщи.
— Какво става, татко?
Клеър скръсти ръце на гърдите си. После погледна и двамата мъже строго.
— Е, господа?
— Не съм наел Джейк да ме консултира за пенсионния фонд на Глейзбрук — обясни Арчър. — „Джоунс и Джоунс“ поискаха да осигуря прикритие за престоя му в Стоун Кениън, за да може да проведе секретното си разследване.
Майра огледа Джейк.
— Ти си екстрасенс, нали? В „Джоунс и Джоунс“ е пълно с такива според слуховете.
— Да — призна Джейк.
Майра въздъхна:
— А изглеждаше толкова приятен човек…
39.
— Не съм щатен агент на „Джоунс и Джоунс“ — каза Джейк. — Фирмата не поддържа голям постоянен щат от агенти. Повечето сме на свободна практика. Аз имам собствена агенция за разследвания. Но работя на повикване за Съвета, когато се налага да се действа по така наречените „извънредни ситуации“. Което обикновено означава „оплескани“.