Елизабет, Майра и Клеър погледнаха Арчър.
— Общо взето, така стана — призна Арчър. — Увериха ме, че никой от моето семейство няма да бъде намесен в разследването или застрашен по някакъв начин. Просто трябваше да осигуря прикритие за Джейк.
— Защо точно ти? — обърна се Клеър към Джейк.
— Понеже едно от обичайните ми прикрития е консултантската фирма, бях съвсем логичният избор за тази задача. — Той замълча за миг. — Плюс факта, че съм ловец.
Елизабет примигна.
— Наистина ли? Досега не бях срещала ловец.
Майра въздъхна.
— И като се замисля, че те представих на всички в кънтри клуба като уважаван консултант.
— Но по какъв начин разследването ти е свързано с Брад? — попита Елизабет.
— Не беше — обясни Джейк. — Поне първоначално. „Джоунс и Джоунс“ наистина хвърлиха един поглед на убийството, защото жертвата беше член на организацията, женен също за член на организацията. Но както казах, стигна се до заключението, че Макалистър не е бил свързан с конспирацията. Оставиха полицията да се занимава със смъртта му.
— Трябва да призная, че аз насърчих това мнение — добави Арчър.
— Защото си мислел, че съм убила Брад — каза Клеър. Тя изпита прилив на топлота и почуда. — Опитвал си се да ме предпазиш. Предотвратил си цяло полицейско разследване, както и разследването на „Джоунс и Джоунс“, само за да не се превърна в основната заподозряна за убийството.
Арчър разпери ръце.
— Нали затова са бащите.
Джейк забеляза, че Майра седи като вкаменена на стола си. На лицето й се изписа странно изражение.
— Освен това бях убеден, че не е работа, засягаща „Джоунс и Джоунс“ — обясни Арчър на Клеър. — Ако ти беше убила Макалистър, направила си го, защото си се страхувала, че той представлява заплаха за Елизабет, а не защото е част от някакъв заговор. По това време най-после бях започнал да осъзнавам, че Макалистър не е това, което изглежда, и че е опасен. Предположих, че си е получил заслуженото заради онова, което е причинил на Елизабет.
Клеър го погледна с грейнало лице.
— Благодаря, татко.
Тя се извърна, взе една салфетка и избърса очите си. Арчър се ухили, доволен. Елизабет се взираше в него с невярващо изражение.
— Никога не си казвал, че Брад е опасен, татко.
— Просто исках всичко да се забрави — обясни Арчър. — Ченгетата приеха версията за случайния крадец. Но ако се беше разчуло, че е имало по-сериозен мотив някой да желае смъртта на Макалистър, нещата можеха да се развият доста неприятно за теб и Клеър. Не исках полицаите да проверяват по-задълбочено нито теб, нито нея.
— О, боже! — промълви Майра и притисна длан към гърдите си. — Бях толкова сигурна… — Тя млъкна рязко.
Всички я погледнаха.
— В какво си била сигурна, мамо? — подкани я Елизабет.
Тя се обърна към Арчър.
— Мислех, че ти си убил Брад. Бог е свидетел, той си го заслужаваше заради това, което беше причинил на нашата Елизабет. Трябва да призная, и аз обмислях как да го убия.
Джейк забеляза шокираните изражения върху лицата на всички, освен Арчър. Той се ухили още по-широко и се обърна към Елизабет:
— Виждаш ли, ето защо обичам майка ти. Под повърхността й на дама се крие тигър.
— Значи затова не искаше да говоря за брака си с никого извън семейството — каза Елизабет на Майра. На лицето й се изписаха изненада и възхищение. — Страхувала си се, че татко е убиецът. Опитвала си се да го защитиш.
Майра въздъхна.
— Също като Арчър, аз се опитвах да елиминирам всичко, което полицаите биха възприели като мотив за убийството. Но имаше и друга причина да не искам да говорим за това, което Брад ти беше сторил.
— Ще отгатна причината — обади се Клеър. — Валъри Шипли.
— Да — кимна Майра.
— Какво? — зяпна Елизабет. — Никога не си ми казвала нищо за Валъри, мамо.
— След убийството на Брад тя очевидно се беше вманиачила напълно. — Майра погледна Клеър. — Мислех, че ти ще си в безопасност само ако си стоиш в Сан Франциско.
— Тоест далеч от очите й — каза Клеър.
— Точно така — кимна Майра. — Валъри не показа никакви признаци, че възнамерява да те преследва и да ти вреди. Оуен обеща да ме извести незабавно, ако открие, че тя смята да направи нещо подобно. Но ме увери, че тя се намира в толкова дезориентирано състояние заради пиенето и хапчетата, та не може да състави смислен план, включващ качване на самолет и организиране на убийство.
Клеър примигна.
— И това е някаква утеха.
— Но Елизабет живееше тук, в Стоун Кениън — продължи Майра. — Тя изглеждаше много по-уязвима.