Клеър погледна Елизабет.
— Защото е била точно под носа на Валъри. Ясно.
Майра поклати глава.
— Страхувах се, че ако тя започне да говори прекалено много за това колко зле са били нещата между нея и Брад, Валъри ще чуе клюките и ще се запита дали самата Елизабет не го е убила.
Елизабет се усмихна леко.
— Опитвала си се да защитиш и трима ни, нали, мамо?
— Единственото, за което се сетих, бе да насърча Оуен да настани Валъри в клиника. Той се съгласи, че тя има нужда от лечение. Тъкмо работехме по въпроса, когато Клеър се появи онази вечер.
Арчър направи гримаса.
— По дяволите, затова двамата с Оуен изглеждахте толкова близки напоследък.
Майра се намръщи.
— Какво, за бога, говориш?
— Забрави! — каза Арчър навъсено. — Просто леко недоразумение от моя страна.
Майра поклати глава, на свой ред озадачена от чутото.
— Ти си мислел, че ние с Оуен…? О, за бога, Арчър!
Елизабет се засмя.
— Ревнувал си, а?
Арчър се изчерви.
— Майка ти е красива жена, а имаше време, когато и двамата с Оуен я преследвахме като полудели. — Той погледна Майра. — Като ви виждах двамата заедно толкова често през последните няколко седмици, се чудех дали не смяташ, че си направила погрешен избор преди толкова много години.
Майра се изчерви. Опита да гледа строго, но Джейк забеляза топлината в очите й, когато тя се обърна към Арчър.
Джейк взе чашата чай, която Клеър му подаде.
— Благодаря — каза той и отпи предпазливо. Чаят беше горещ и силен. — Добре, вече знаем, че помежду си господин и госпожа Глейзбрук са успели поединично да отклонят свръхсекретното разследване на „Джоунс и Джоунс“. Аз лично не възнамерявам да споменавам тази дребна подробност пред никого, понеже ще изглеждам като пълен идиот.
— Не е вярно — обади се Арчър.
— Напротив, вярно е — настоя Джейк. — Сега да вървим напред и да видим дали ще подредим пъзела. В светлината на последните събития — докато не се докаже противното, — предполагам, че Брад Макалистър е убит заради връзката му с новия заговор.
— Ами смъртта на Валъри? — попита Клеър.
— Поне според мен това си остава въпрос без отговор — отвърна той. — Признавам, не ми харесва съвпадението и Брад, и майка му да намерят смъртта си толкова скоро един след друг. От друга страна, Валъри несъмнено превърташе все повече и повече и всички знаят, че смесваше алкохол с транквиланти. Но истинското доказателство за предполагаема връзка със заговора е, че двата опита за покушение срещу теб бяха доста непохватни.
— Ей, ти си имаш собствена дефиниция за непохватни — прекъсна го Клеър, — но нека ти кажа моята.
Арчър я погледна.
— Джейк има предвид, че никой от двата опита не носи отпечатъка на изтънчена операция на хората от заговора.
Клеър погледна Джейк за потвърждение.
— Той е прав — каза Джейк. — Знам, че инцидентите са били плашещи, но и двата бяха типичните неща, които човек може да очаква от превъртяла и побъркана жена, която действа импулсивно, а не като пресметлив убиец.
— Добре, приемам довода ти. — Клеър погледна ръката му. — Но какво ще кажеш за случилото се с теб снощи? И това ли ще определиш като импулсивно действие?
— Още не съм сигурен — отвърна Джейк.
— Какво имаш предвид? — попита Клеър. — Някой стреля по теб с мощна пушка, за бога! Не говорим за небрежно шофиране или за гири.
— Стрелецът определено знаеше какво прави — каза Джейк. — Беше много добър и беше предвидил да използва пушка за лов на елени, не оръжие, което да накара местните полицаи да се усъмнят, че в района се подвизава професионален убиец. Не беше импулсивна проява, но мисля, че е било по-скоро използване на случайно появила се възможност.
— Има ли разлика?
— Да. Човек, който е оформил дългосрочен план в движение и смята, че някой може да постави в опасност осъществяването на стратегията му, ще опита да премахне проблема по най-бързия и ефективен начин.
— Няма нищо по-ефективно от една пушка — кимна Арчър. — Проблемът е, че в Аризона това оставя много заподозрени.
— Знам — каза Джейк. Той усети някакъв приятен гъдел с всичките си сетива. — Но ще подходя оптимистично. Това, че стреляха по мен снощи, беше един от малкото добри пробиви в разследването ми, откакто пристигнах в Стоун Кениън.
Клеър потрепери.
— Ако това, че замалко да те убият е твоята идея за пробив, не бих искала да видя какво определяш като лоша новина.
— Какво следва оттук нататък? — попита Елизабет.
— Много неща — обясни Джейк. — Първо ще се свържа с „Джоунс и Джоунс“ и ще накарам анализаторите да се заемат с убийството на Брад Макалистър. Мисля, че са пропуснали нещо първия път. Също така навярно се подразбира от само себе си, но все пак ще го кажа. Никой в тази стая не трябва да споменава и дума за разговора ни пред когото и да било извън присъстващите тук. Ясно ли е това?