Пътуването от Финикс им беше отнело два часа. Джейк със сигурност щеше да пристигне по-бързо, но шофираше Клеър — заради неговата ранена ръка. Тя ясно долавяше овладяното напрежение, което кипеше в него с всеки изминат километър от пътя. Нещо подобно бе разпалило и нейните сетива.
И двамата бяха облечени непретенциозно. Тя носеше вече превърналите се в нейна униформа черен панталон и тениска, а Джейк — дънкова риза, която скриваше превръзката му, и бежов панталон. Ако се изключеше фактът, че държеше ръката си плътно притисната към тялото, по нищо не личеше, че е бил ранен.
— Явно се опитва да поддържа имидж на достъпност и надеждност — каза Клеър. — Клиентелата му се състои от възрастни хора, които живеят с фиксирани доходи и кътат спестяванията си за децата. Идеалният клиент за него е старица, която наскоро е овдовяла или се е развела. Тя си има социалната осигуровка, може би малка пенсия от времето, когато е работила като учителка, известни доходи от инвестициите, които са правили заедно със съпруга й през годините, и парите от продажбата на семейния дом. Точно такъв тип жертви търси той.
— Парите, които е получила от имота си?
Клеър кимна.
— Те сигурно са внесени някъде в банка, в напълно сигурен депозит. Тя не иска да ги рискува, защото е твърдо решена да остави наследство на децата си. Основната цел на Нелсън Ингъл ще е да я убеди, че парите й са на също толкова сигурно място в някоя от инвестиционните му схеми. Той ще гарантира три или четири пъти по-голяма лихвена доходност.
Джейк завъртя глава и я погледна през слънчевите си очила.
— Наясно си с този тип хора.
Тя сви рамене.
— Ти разбираш от хищници. Аз — от лъжци. Какъвто и да е Нелсън Ингъл, знаем със сигурност, че е лъжец.
Джейк отново погледна вратата на офиса.
— Аз те излъгах.
— Знам. — Тя се усмихна леко. — Ти също си добър лъжец. Трябва да имаш страхотен талант, за да ме накараш да се чудя и гадая.
— Е, сега мразиш ли ме до дъното на душата си, след като знаеш истината? — попита той, без да отмества поглед от вратата.
Изненадана, Клеър се завъртя леко на седалката си. Профилът на Джейк изглеждаше като изсечен от гранит.
— Говориш за факта, че не спомена, че работиш за „Джоунс и Джоунс“, нали?
— Да.
— Мили боже! Защо да те мразя? Това ти е работата.
Той се обърна и я погледна изпитателно.
— Ти изобщо не трябваше да си свързана с тази работа.
— Но станах част от нея. Не по твоя вина. Няма нищо, Джейк, разбирам те.
— Ти наистина имаш малко нестандартна философия по въпроса с лъжите, а?
— Както казах, умението да лъжеш е инструмент, поне доколкото това засяга мен. Важен е контекстът.
Той се усмихна.
— Обаче това не означава, че съм променила мнението си за Фалън Джоунс — добави бързо тя.
Той се усмихна още по-широко и показа два реда зъби.
— Изобщо не ми пука какво си мислиш за Фалън Джоунс, ако не си загубила желанието си да спиш с мен.
— Радвам се, че ми изясни приоритетите си. Мисля обаче, че трябва да отложим останалата част от разговора за някой по-удобен момент. Сега е време да приклещим един от лошите и да го изплашим до смърт, така че да ни каже всичките си тъмни тайни, нали не си забравил?
— Да — кимна Джейк. — Следва забавната част.
— Знаеш ли, напомняш ми онези койоти, които излизат на лов рано сутрин.
— Добре. — Той разкопча предпазния си колан, отвори вратата и слезе. — Да действаме.
Тя се подготви мислено за горещата вълна, която щеше да я блъсне навън, и отвори вратата си.
Двамата тръгнаха по тротоара и стигнаха до входа на „Ингъл Инвестмънтс“. Джейк отвори вратата със здравата си ръка.
Повей от леден въздух обви Клеър. Тя свали слънчевите си очила и бързо огледа обстановката.
Офисът на Ингъл можеше да се опише единствено като неописуем. Мокетът беше бежов. На стените висяха два стандартни пейзажа, изобразяващи аризонски залези. Имаше два стола и ниска маса. Върху масата бяха подредени вестник и няколко списания. Нямаше секретарка, която да посреща посетителите.
Вратата към вътрешния офис беше затворена. През нея се чуваха тихи гласове.
Възрастна жена със ситни сиви къдрици седеше на един от двата стола за посетители. Тя погледна подозрително Клеър и Джейк през очилата си за четене и съобщи на висок глас:
— Господин Ингъл е с клиент. Аз съм следващата.
— Благодаря, че ни казахте — усмихна се учтиво Клеър.
Успокоена, че новодошлите не възнамеряват да я прередят, жената се отпусна.
— Голяма жега, а? — попита тя.
— О, да — кимна Клеър.
— Утре ще е истинска пещ — увери я жената. — Казаха по новините тази сутрин. Имаме късмет, че не сме във Финикс. Там винаги е с няколко градуса повече.