— И аз така съм чувал — каза Джейк.
Вратата към вътрешния офис се отвори. Около четирийсет и пет годишен мъж с приятна външност задържа вратата, за да излезе белокоса дама, която се придвижваше с подпора за двете ръце. Клеър реши, че мъжът е Ингъл. Изглеждаше точно такъв, какъвто го бе описала Елизабет. С благородна външност, консервативно облечен с бяла риза и вратовръзка, той имаше излъчването на едновремешните семейни адвокати. Точно от типа, на който повечето хора биха се доверили.
Но не и тя.
— Довиждане, госпожо Донъли — каза Ингъл с плътен мелодичен глас. — Беше удоволствие да се запозная с вас. Надявам се, че успях да отговоря на въпросите ви задоволително.
— Определено, господин Ингъл. — Жената грееше, очевидно доволна от чутото от него. — Звучи ми точно като това, което търсех.
— Моля ви, не се колебайте да ми се обадите, ако имате още въпроси — каза Ингъл. — Ще се видим в петък. Документите ще бъдат готови за подписване.
— Просто искам да съм спокойна, че парите ми ще бъдат на сигурно място — каза госпожа Донъли. — На моята възраст човек не може да си позволи да рискува основния си капитал, нали така?
— Тази инвестиция е непоклатима като скала и застрахована също като в банка — усмихна се Ингъл. — Но ще имате преимуществото да спечелите поне двайсет и пет процента възвръщаемост на парите си.
Лъжата попадна в ултравиолетовия спектър.
Неприятни леки вихри от енергия се развилняха върху сетивата на Клеър и предизвикаха познатата, дразнеща нервите реакция да изобличи лъжата или да се махне. Ингъл се наслаждаваше на действията си. Болната му алчност, която оцветяваше енергията, излъчваща се на пулсации от него, караше тръпки да преминават през цялото й тяло.
Тя автоматично се пребори с дрънчащите метални аларми, които заплашваха да залеят изцяло сетивата й. Бий се, не бягай!
Като по команда гневът заглуши паниката.
Тя погледна Джейк. Енергията се излъчваше на вълни и от него. Разбира се, човек не се нуждаеше от специална чувствителност, за да разпознае какъв долен измамник е Ингъл. Никой, спазващ законите инвестиционен съветник, не би гарантирал двайсет и пет процента възвръщаемост на сигурна, застрахована инвестиция, не и на американския пазар. Такава печалба можеше да се постигне само с цената на поемане на огромен финансов риск — точно такъв риск, от какъвто би трябвало да бяга всеки човек, живеещ със скромен фиксиран доход.
„Ако трябва да сме справедливи — помисли си Клеър, — що се отнася до Ингъл, парите на жената няма да бъдат изложени на риск. Спестяванията на дамата несъмнено ще се отправят към собствената офшорна банкова сметка на Ингъл“.
Тя погледна госпожа Донъли и каза:
— Никога не вярвайте на човек, който ви уверява, че може да ви осигури такава възвръщаемост от предполагаемо застрахована инвестиция. Ингъл ви лъже в очите.
Жената, която седеше в приемната, ахна. Челюстта на госпожа Донъли увисна:
— Какво, за бога…?
— Оставете това на мен, госпожо Донъли — каза Ингъл, справедливо обиден. Той направи заплашително крачка към Клеър. — Не знам коя сте, но знам със сигурност, че нямате право да бъдете тук. Ще се обадя на полицията.
— Хайде, действайте! — махна с ръка Клеър. — Но първо ще говорите с мен и колегата ми.
Ингъл се намръщи на Джейк. Джейк се усмихна. Ингъл направи несъзнателно крачка назад и погледна предпазливо Клеър.
— За кого се мислите, по дяволите?
Тя бръкна в чантата си, извади портфейла си и го размаха, така че да покаже за момент шофьорската си книжка.
— Клеър Ланкастър от Щатската агенция за борба с измамите в Аризона — заяви тя бързо и затвори портфейла си, преди Ингъл да успее да го огледа. — Дошли сме да говорим с теб за една малка инвестиционна измама, Ингъл.
— Измама? — попита госпожа Донъли, разтревожена.
— Каква измама? — Жената на стола грабна бастуна си и се изправи с усилие. — Измама ли казахте?
Първоначалната тревога на Ингъл прерасна в гняв.
— Няма такова нещо като Агенция за борба с измамите в Аризона.
— Добре, да кажем, че е Агенция за борба с измамите с дипломи и лицензи, доктор Роналд Моубрей.
— Вижте — обади се госпожа Донъли, — господин Ингъл не е доктор.
— Със сигурност не е — съгласи се Клеър. — Но неотдавна се е представял за такъв във Финикс.
Шок и нещо друго, навярно страх, преминаха по аристократичното лице на Ингъл.
„Става интересно“, помисли си Клеър. Ингъл се беше досетил, че тя блъфира с агенцията, за която уж работеше, но споменаването на неговата измама като фалшив психиатър го беше изкарало от нерви повече, отколкото инвестиционните му измами.